Човечеството консумира равностойността на 1,6 планети годишно

Лилия Александрова
Лилия Александрова
3 Минути

Човечеството вече е изразходило ресурсите, които планетата може да му осигури за 2015 г. Това означава, че от 13-и август планетата вече е “в преразход”, т.е. е започнала да изтощава ресурсите си, пише лондонският всекидневник “Гардиън” цитиран от БТА.

Вестникът посочва, че този момент тази година настъпва шест дни по-рано, отколкото миналата. Иначе казано, световното население консумира равностойността на 1,6 планети годишно, или човечеството съществува на “екологичен” кредит, и то огромен. Това рязко изтощава ресурсите на Земята и възможността им да се регенерират.

Той се базира на сравнение на потребностите и резултатите от човешката дейност, като се вземат предвид въглеродните емисии, обработваемата земя, рибните запаси, използването на дървен материал от горите – и възможността на планетата да регенерира тези ресурси и естествено да абсорбира отделяния въглерод. Това означава, че свръхнатоварването на природните системи нанася трайни увреждания, които не могат лесно да бъдат компенсирани или поправени, сочи анализът.

ГФН прави преценка, че консумацията на човечеството е започнала да надхвърля капацитета на нашата планета някъде в началото на 1970-те години и “денят на надхвърлянето” всяка година идва все по-рано поради прираста на световното население заедно с постоянно растящата консумация.

“Големият проблем не е, че дефицитът, в който изпадаме, е все по-голям, а че той не може да бъде поддържан в дългосрочна перспектива. И макар че сме в уравнение с дефицит, ние не вземаме мерки да се движим в правилна посока.

Проблемът е и психологически – просто проспиваме основния физически закон. Макар това да е очевидно дори за децата, за 98% от икономическите плановици рискът изглежда малък и не си струва да му обръщаме внимание. Въпросът в крайна сметка е: има ли това значение за правителствата?”, заявява президентът на ГФН Матис Вакернагел.

Последиците от този “екологичен дефицит” са видими в обезлесяването, ерозията на почвите, изчерпването на водните ресурси и натрупването на парникови газове в атмосферата.

Вакернагел все пак изразява известна надежда, че международната конференция за климатичните промени в Париж през декември и глобалните дипломатически усилия в тази насока ще дадат перспектива за промяна на сегашната пагубна тенденция.

“Двата най-големи замърсителя (САЩ и Китай) започват да сътрудничат, а лидерите на Г-20 – да признават, че ние трябва да изоставим фосилните горива до края на този век, макар че движението в тази посока все още е недостатъчно бързо”, казва Вакернагел.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА