Традицията да се разменят мартенички е древна и никой не може да каже откога датира тя. Стара легенда разказва, че мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух, именно в съчетанието между белия и червения конец.
На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията”, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче, или се поставят под камък. Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата.
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи.
