Сигналите за нарушения в горите са многобройни, от 3 до 5 са те почти всеки ден тази година, както за сеч на дървесина, така и за транспорт на дървесина без превозни билети, марки или GPS регистрации на автомобили, съобщи за в. „Борба“ инж. Николай Николов – директор на РД по горите – Велико Търново.
Голяма част от тези сигнали постъпват от гражданите, у които вече се наблюдава една непоносимост към нарушенията в горите. Напредналите комуникации, наличието на специални платформи като „Защити гората”, тел. 112 и дежурните телефони на дирекцията спомагат за бързата връзка.
До 800 кубика е незаконно отсечената дървесина за тази година в областите Велико Търново и Габрово
Основните нарушения в горите, които очерта инж. Николов, са свързани със сечта на немаркирани дървета. На територията на дирекцията, която обхваща Великотърновска и Габровска област, има установени над 700 – 800 кубика незаконно отсечена дървесина тази година, което според него все пак е малка цифра в сравнение с това, което се добива законно – от порядъка на 320 хиляди кубика.
Незаконни сечи са концентрирани в районите с преобладаващо ромско население и въобще там, където социалното положение на живеещите в тези населени места е доста тежко. Такива се селата в общините Сухиндол и павликенските Димча, Върбовка, Бутово, Недан. В района на Полски Тръмбеш, около Раданово и Петко Каравелово, също има нарушения, но не колкото преди. От община Златарица те са концентрирани около с. Родина, а в община Елена традиционно многото нарушения са в с. Майско.
Основно незаконната сеч е за дърва за огрев, някои от които се и търгуват нелегално
Все пак през последните 20 години се наблюдава намаление на масовото потребление на дърва за огрев. Това се дължи на факта, че част от селското население замина по градовете, на работа в чужбина, а и доста починаха. Намалението на потреблението обаче има и положителен ефект – опазване на горите и увеличаване на техните запаси, както и подобряване на състоянието на атмосферния въздух. Не е малък и проблемът с липсата на работна ръка в дърводобива. „Голяма част от хората, които работеха в горите, се ориентираха към работа в чужбина. За горския сектор е трудно. Така фирмите, които ще се занимават в бъдеще с такава дейност, трябва да инвестират в техника, защото човешката сила и работната ръка за горите постоянно ще намалява“, смята Николай Николов.
По-мащабната незаконна сеч обаче се върши в тъмните часове на денонощието, когато няма наблюдение, призна инж. Николов. Може би затова броят на регистрираните нарушения за незаконна сеч в РД по горите не е толкова голям. Повече са констатираните нарушения при транспорт и съхранение на дървесина без документи, както и такива, свързани с автомобилите, които не са снабдени с GPS. „Горските проверяват за него, за превозен билет, от който можем да разберем дали дървесината е добита от указаното място, за контролна марка. Когато някои от тези неща липсват, естествено, че това води до мисълта за незаконна сеч. На пътя понякога това трудно може да се докаже. Възможността обаче за проследяване на всички транспортни средства, издаването на електронните превозни билети, което всеки гражданин може да провери чрез интернет по информационната система, ни позволява като контролни органи да можем бързо и ефикасно да реагираме на всеки конкретен случай. Така че, много е рядко от дадено място да тръгнат автомобили без превозен билет и без дървесината да е маркирана. Такива нарушители се ловят много бързо“, коментира той.
Съхненето на иглолистните гори е друг сериозен проблем в района
Все пак състоянието на горите като растеж, производителност и здравословно е сравнително добро, смята Николай Николов. Изключение правят иглолистните гори и по-специално масивите с черен бор. Това е особено видно в околностите на град Велико Търново, където най-вече през тази година се наблюдава засилено съхнене на боровите култури.
Причината са гъбни заболявания и екстремалните климатични условия, при които има редуване на високи и ниски температури, периоди на продължителна суша с обилни валежи. Съхнене има и в общинските гори на територията на ДГС „Болярка“, като процесът се е възобновил в края на миналата година. Очаква се разрешение, за да започне санитарна сеч. Там, където е сечено през годините, се забелязва самовъзстановяване на горите, което е най-добрият начин. На мястото на иглолистните гори са се настанили местните широколистни видове. Според Йордан Бобонков залесяването трябва да е последна мярка.
