Европейската комисия публикува списък с 20 регулирани карантинни вредители, които отговарят на условията за квалифициране като приоритетни вредители, в това число вредителите Xylella fastidiosa, Popillia japonica (японски бръмбар), Anoplophora glabripennis (азиатски сечко) и агентите, причиняващи болести като Citrus greening и Citrus Black Spot, които оказват най-сериозно икономическо, екологично и социално въздействие на територията на ЕС.
Държавите членки ще трябва да започнат информационни кампании за обществеността, да провеждат годишни проучвания, да изготвят планове за действие при извънредни ситуации, да провеждат симулационни учения и да съставят планове за действие с оглед на ликвидирането на тези вредители.
„Здравето на растенията заема първостепенно място в дневния ред на мандата ми през последните пет години. Поради това съм особено доволен че през моя мандат на тази област бе отдадено приоритетно значение. Това ще помогне на ЕС и на държавите членки да засилят готовността и ранните действия срещу редица особено опасни вредители по растенията и ще допринесе за работата по въпросите на Европейския зелен курс и за защитата на биологичното разнообразие, природните екосистеми и селското стопанство в ЕС.“, заяви европейският комисар по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Витянис Андрюкайтис.
„За да защитим по ефективен начин нашите растения и качеството на живот на нашите граждани, първо трябва да оценим отрицателното въздействие, което вредители като Японския бръмбар (Popillia japonica) или болестта, причиняваща черни петна по цитрусовите плодове, оказват върху нашата икономика, околната среда и обществото. Благодарение на нов показател, разработен от Съвместния изследователски център, сега можем да направим приблизителна оценка на вредата, причинявана от тези вредители в няколко измерения, включително и по-малко осезаемите, като например опазването на ландшафта и културното наследство или биологичното разнообразие и екосистемите. Това ни позволи да определим 20-те най-значими вредители, върху които следва да съсредоточим усилията си.“, заяви Тибор Наврачич, комисар по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта, отговарящ за Съвместния изследователски център.
Подборът на вредителите е направен въз основа на оценката, извършена от Съвместния изследователски център на Комисията и Европейския орган за безопасност на храните, която взема предвид вероятността от разпространение и установяване на тези вредители в Съюза, както и последствията от това. Също така бяха взети предвид становищата на специално организираната за случая експертна група и публично предоставената обратна информация чрез портала за по-добро регулиране.
Новата методология показва, например, че бактерията Xylella fastidiosa — вредителят с най-силно въздействие върху селскостопанските култури, включително и върху овошките, би могла да причини годишни загуби на продукция в размер на 5,5 милиарда евро, засягайки 70 % от производствената стойност на по-старите маслинови дървета в ЕС (на възраст над 30 години) и 35 % от производствената стойност на по-младите дръвчета, в случай че бактерията се разпространи из цялата територия на ЕС.
В допълнение към преките въздействия върху производството, вредителите имат значително непряко въздействие върху широк кръг от икономически сектори нагоре или надолу по веригата. Така например, ако азиатският сечко (Anoplophora glabripennis) се разпространи из цялата територия на ЕС, това може да доведе до преки загуби в размер на над 5 % от общия прираст на редица европейски горски дървесни видове като елша, ясен, бук, бреза, бряст, клен или платан. Тези дръвчета са оценени на 24 милиарда евро и икономическото въздействие върху горския сектор нагоре по веригата може да достигне 50 милиарда евро.
