Птицевъдният сектор в България се намира в деликатна ситуация, притиснат от появяващият се сякаш изпод земята птичи грип от една страна и завишените държавни и европейски изисквания за биосигурност и качество от друга. Сред основните елементи на отглеждането на повечето видове птици, а и на разпространение на заразата, можем да определим водата. Именно за това се срещаме с проф. Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България, който коментира за Агрозона наболелите проблеми.
Интересите на БАБХ и производителите съвпадат
В Съюза на птицевъдите в България участват около 100 големи предприятия, които са в бройленото производство, яйца, производството на патици. Има и имаме членове, които произвеждат пуйки и пъдпадъци. Големите производители оказват положително влияние върху работата на съюза, тъй като те дават и новите идеи в производството, особенно в промишленото, защото там най-лесно се внедряват новостите и иновациите, споделя експерта. «Нашите предприятия имат влияние и върху политиката в държавата. В това отношение имаме съдействие от страна на Българската агенция по безопастност на храните, която има същите интереси, каквито имат и нашите производители. В крайна сметка проблемът с грипа нанася огромни щети, както на нашите предприятия така и общо на икономиката, а също и на бюджета. Големите производители на патици имат еднакво становище като големите производители на птиче месо и яйца. В голяма част от фермите за водоплаващи обаче не се спазват основни изисквания, за да може да се ликвидира проблема. Това са изискванията по така наречената наредба 44 по отношение специално на биосигурността. Не се наемат ветеринарни лекари, нямат този биоконтрол, който е необходим и допускат елементарни грешки при отглеждането на птици“, обясни проф. Белоречков.
Пречистването на водата е основно законово изискване
В какъвто и сегмент на птицевъдството да бъде конкретното стопанство, то несъмнено ще бъде обвързано с водата – нейното добиване, ползване и пречистване. За различните видове птици се използва различно количество вода, но качеството, според изискванията на Европейския съюз, трябва да бъде едно и също.
„Водата, която идва в фермата, трябва задължително според българското и европейското законодателство да е пречистена. Ние ползаване фактически питейна вода, така че този проблем за мен е решен. Дори 1% от нашите фирми сами добиват водата, сами я пречистват. Преди години някои от тях получаваха субсидии за тази работа. Що се отнася до пречистването на водата при отглеждането на птиците, този проблем се решава малко по-сложно, по простата причина, че той се решава с Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС). Там не са решени въпросите на стопанствата, които са до 40 000 птици, по простата причина, че няма никави изисквания. Но над 40 000 птици вече има изисквания и всяка една ферма отделно сама за себе си пречиства водата. По отношение на водата, нещо което е много важно, става дума за водата при дезинфекция на сградите, които течности са сравнително малки и не представляват никакъв интерес. Що се отнася до другата вода, тук проблеми има само при водоплаващите, по простата причина,че при част от тях е задължително да има вода в дворовете. Това се отнася и за кокошките, които се отглеждат свободно. Попивните възможности на дворовете са много големи. За да могат да се отглеждат тези птици те трябва да имат площ от около 4-5 кв. метра двор на птица, което е голяма площ и по-голямата част от птицевъдите не я спазват. Иначе при затворените птици този проблем практически не съществува, защото те не разпиляват вода”, коментира професорът.
Минимизиране на риска
„При нас водата се използва само за пиене и за дезинфекция. При дезинфекцията има даже методи, които щадят вода. Те позволяват с много малко вода, специални препарати и с това обгазяване на сградите да се получи дезинфекция. Смятам, че на този етап нещата не са опасни. Ако всички спазват нормите и изискванията за чистота на водата, разпространението на болестите ще се минимизира“, завърши специалистът.
