Комисар Хоган, какво ще е развитието на инструментите за подкрепа на фермерите след 2020, конкретно по отношение на директните плащания, пазарните мерки, схемите за управление на риска и програмите за развитие на селските райони?
Много неща се промениха след последната реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 г. и има редица предизвикателства пред нас, като Парижкото споразумение за климата, как да постигнем новите глобални цели за устойчиво развитие, как да се справим с ефекта от излизането на Великобритания от ЕС и др. Има уроци, които трябва да научим от начина, по който се справихме с кризата на пазарите за селскостопанска продукция през последните две години, както и от оценката на ОСП от последната реформа насам.
Трябва също да се прецени как да поддържаме ОСП жизнена, затова аз слагам началото на обществената Комуникация за модернизация и опростяване на ОСП през тази година. Но преди да имаме предложения за промени на ОСП в бъдеще, със специфични мерки или бюджет, трябва първо да имаме ясна представа какво ни е необходимо – кое би било ефективно и кое не. Така че нашият фокус през първата половина на 2017 г. ще бъде върху това да отразим настоящето и да решим къде искаме да бъдем в бъдеще. Моите служби вече правят анализ на актуалното състояние и на 2-и февруари тази година ще дам началото на мащабна публична консултация, за да съберем вижданията на възможно най-широк кръг от организации и физически лица, работещи в секторите земеделие и производство на храни. Призовавам всички Ваши читатели да участват!
Считате ли, че е целесъобразно „зеленият“ компонент да бъде избираем, а не задължителен в случай, че се запази и след 2020г.? Според Вас има ли реална възможност „гратисният период“ за неналагане на административни санкции при неспазване на „екологизирането“ при директните плащания да се удължи до края на периода (2020г.)?
Твърде рано е да се дадат определени детайли за това как ще се промени ОСП – в момента сме настроени да слушаме, след началото на публичната консултация. В по-широк смисъл мисля, че няма да е пресилено да се каже, че устойчивото развитие е приоритет и това няма да се промени. Климатичните промени засягат всички нас, особено фермерите и всеки ден трябва да взимаме решения как да се адаптираме така, че да направим устойчивото селско стопанство реалност.
Ясно е също, че трябва да намерим начини да сведем до минимум административната тежест. Не можем да си позволим фермерите и други хора, които имат полза от ОСП, да не се възползват от тези възможности само заради обема от документи или защото се страхуват да правят грешки и да загубят тази подкрепа. По какъв начин ще изберем да опростим ОСП ще бъде основен въпрос от публичната консултация и процеса по събиране на предложения през следващите няколко месеца. Новите технологии определено предлагат възможности за подобрения, но ние трябва да търсим начини те да бъдат лесно и ефективно приложими в целия земеделски сектор на ЕС.
До колкото сме информирани работите и в посока на редуциране на огромния брой регламенти и делегирани актове на ЕК, издадени от началото на процеса на опростяване на Общата селскостопанска политика. До къде стигна този процес?
Опростяването на ОСП беше политически приоритет от първия момент на моя мандат. В началото на 2015 г. Комисията започна преглед на целия пакет от правила и регламенти в земеделския сектор, за да установи къде може да бъдат опростени, с помощта на фермерите, националните правителства и други институции на ЕС. Получихме над 1 500 предложения за подобрение в резултат на тази консултация и вече преминахме през четири различни етапи на опростяване чрез делегирани актове и закони за изпълнителни актове, както и чрез нови насоки.
Аз предложих опростяване на четирите основни регламента на ОСП, засягащи развитието в селските райони, с което искаме да увеличим употребата на финансови инструменти, както и по отношение на директните плащания, където правилата относно „активен фермер“ и „млад фермер“ ще бъдат опростени. Опростяването трябва да бъде приоритет и в бъдеще, за да намалим административните разходи и да улесним живота на фермерите и администрацията, която управлява плащанията. По-конкретно за схемата за кръстосано съответствие тя вече бе променяна два пъти, през 2009 г. и в реформата на ОСП от 2013 г.
Все по-често се коментира, че директните субсидии в настоящата им форма няма да съществуват. Моля за повече информация по тази тема. Каква е Вашата визия за прилагане на новите пазарни мерки в ОСП след 2020 година?
Въпросът за това как по най-добър начин да бъдат подкрепени доходите на фермерите, финансовата им жизненост и устойчивост ще продължи да бъде в сърцето на всяка бъдеща политика. Трябва да търсим начини за подкрепа на фермерите с различни ефективни мерки. Считайки какво може да се направи, аз съм твърдо убеден, че базовата подкрепа на доходите като една ефективна предпазна мярка ще остане основен елемент на всяка ОСП чрез системата на директните плащания.
Това обаче не означава, че не е необходимо или желателно да бъдат направени подобрения. През последните две години ние приведохме в действие всички мерки в Общата организация на пазара и мисля, справедливо е да се каже, че имаше позитивен ефект. Въпреки това през последните две години стана ясно, че трябва да преоценим ефективността на пакета от мерки, с които разполагаме.
Същото се отнася за инструментите за управление на риска в програмите за развитие на селските райони, чиито пълен потенциал все още не се използва от страните-членки. Това се отнася особено по отношение на инструмента за стабилизиране на доходите. Ние направихме амбициозни предложения за промени чрез така наречения регламент „Омнибус”, който е под надзора на Съвета и Европейския парламент в качеството им на законодателни органи.
Освен това въпреки, че според мен е наистина твърде рано да се навлиза в детайли по отделните мерки на ОСП, очаквам да се получи един сериозен и иновативен дебат през следващите месеци.
България в момента се подготвя да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС. Какви са очакванията към страната ни и имате ли съвет за това как страната ни може да се възползва максимално от своята позиция?
Очаква се Комуникацията на Европейската комисия, която ще съдържа предложения за модернизация и опростяване на ОСП, да бъде готова до края на 2017 г. Това означава, че оценката на въздействието и предложенията за законодателни промени ще последват през 2018 г., по времето на председателството на България. В по-общ бюджетен контекст предложенията за Многогодишната финансова рамка за седем годишния период след 2020 г. ще се направят през януари 2018 г., което означава, че ще представляват значителна част от работната програма на държавите, които ще поемат председателството през тази година.
Бихме очаквали от Българското председателство да ръководи дискусиите за продължаване на екологизирането на ОСП, в съответствие с подготвяните от Комисията оценка на прилагането на Екологично насочените площи и обща проверка на състоянието по тази тема. Двата анализа ще бъдат завършени в края на 2017 г. Друга тема, която се очертава да бъде важна по време на председателството през 2018 г. ще бъде отпадането на квотите за производство на захар на 30 септември 2017 г., Някои държави-членки са загрижени какво може да се случи със сектора, след като станахме свидетели на турболенциите след края на квотите за производство на месо и мляко. В интерес на истината ние не очакваме да има някакви шокове, тъй като секторът на производството на захар имаше много години, за да се подготви за края на квотите и цените вече са много близки до по-ниските пазарни стойности на международните пазари. Въпреки това Българското председателство може да следи тази тема.
Бих окуражил също България да обърне внимание на приетата наскоро Декларация от Корк 2.0 за подобряване на живота в селските райони и да прецени дали иска да съсредоточи работата си върху някоя от 10-те политически насоки, съдържащи се в нея.
Можете ли към днешна дата да коментирате как ще се отрази Brexit на земеделието на ЕС и до колко това би забавило определянето и приемането на Многогодишната финансова рамка за периода след 2020г. на ЕС?
Докато правителството на Великобритания не се позове на член 50 от Договора от Лисабон и докато формално не започнат преговорите за оттеглянето й от Европейския съюз, нищо няма да се промени. Сигурен съм разбирате, че не мога да спекулирам с това, какво евентуалното излизане от ЕС може да означава за земеделието или за която и да било друга политика на ЕС просто, защото е невъзможно да се разбере преди британците да се позоват на член 50 и формално да ни кажат какво искат.
Интервю на Лилия Александрова
