Днес е Петковден, който в народните вярвания се свързва с началото на зимата. Църквата днес чества една от най-почитаните светици у нас – Света Петка. Тя се превръща в символ на борбата за съхраняване на християнската култура. Според народните вярвания, ако на Петковден грее слънце – зимата ще е лоша, ако вали – ще е добра. Ако вали сняг – зимата няма да е люта.
Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности. По традиция днес се месят колаци и се отдава почит на хляба. Празникът в чест на света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. Народът отбелязва Петковден като начало на зимните празници. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба, или мърлене.
Преподобна Петка, наречена още Българска, живее в края на Х и началото на ХІ век. Нейно родно място било селището Епиват близо до град Каликратия, Мраморно море, а родителите и били благочестиви и уважавани християни. Още като десетгодишна св. Параскева чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Напуснала дома си и обходила светините на Константинопол, заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб и се установила в Йорданската пустиня. Тя следвала примера на Св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя се завърнала в Епиват и след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини и била погребана вън от градските стени като чужденка.
Дълги години гробът на светицата бил забравен – когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в която Св. Параскева била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите и да ги пренесат.
Св. Параскева е била известна в земите на византийска Тракия и когато след битката при Клокотница на 9 март 1230 г. цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите и в Търново. Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. патриарх Евтимий житие, което става известно, дори в средновековна Европа.
