Попълването на анкети, подаването на статистически данни и търсенето на различни становища само пречи на работата на стопаните, твърдят от камарата
Пакет от мерки за намаляване на административната тежест за земеделските производители предлагат Българска агрохранитeлна камара (БАхК) в писмо до министъра на земеделието и храните Кирил Вътев. Според БАхК инициативата за предприемане на мерки за намаляване на административната тежест на министерството се приветства, но те трябва да са част от цялостен подход, а не да бъдат правени „на парче“.
„Скоро излезе регистрацията на Българската агрохранителна камара и това е първото ни становище по отношение на законодателството в сектор Земеделие. Камарата представлява широк кръг от земеделски производители и ще бъде много активна в диалога с държавата“, коментира за Агрозона председателят на УС на БАхК Венцислав Върбанов. По думите му изготвянето на изчерпателни и детайлни предложения във връзка с намаляването на административната тежест за стопаните е свързано със сериозен анализ на дейността на земеделските производители, като се започне от регистрацията, премине се през ежедневната дейност на земеделските производители, подпомагането им и съответния контрол.
От камарата изразяват мнение по няколко основни въпроса, които пречат на работата на фермерите.
Регистрацията на земеделските производители
Съгласно Наредба 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, всеки един производител е длъжен да се регистрира. „Непонятно е обаче задължението, залегнало в чл.5, ал. 3, съгласно което всяка година производителите трябва да подават актуална информация за дейността си, чрез анкетна карта с анкетни формуляри“, коментира Върбанов.
В голямата си част тази информация се съдържа в заявлението за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и животни. Там ежегодно и детайлно се описват имотите, които стопанството обработва и животните които стопанисва. В тази връзка считаме, че това задължение трябва да отпадне във вида в който е записано, като се запази единствено за стопани, които поради една или друга причина не участват в схемите и мерките за подпомагане“, се казва в писмото на БАхК.
Събиране на статистически данни
Подаването и попълването на статистически въпросници се превръща в административна тежест за стопаните, отбелязват от БАхК.
„Предлагаме да се обмисли възможността тази практика да се прекрати, а информацията да се набавя от различните регистри и бази данни, които се поддържат в системата на МЗХ“, допълва Венцислав Върбанов.
Като пример от БАхК посочват Наредба за статистическите изследвания, провеждани в свиневъдството, говедовъдството, биволовъдството, овцевъдството, козевъдството и в производството на месо, мляко и млечни продукти, където цялата необходима статистическа информация за животните е налична в информационната система на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) – ВетИс и би трябвало да бъде извличана директно от нея, а не да бъдат ангажирани земеделските производители да се снабдяват със заверени от БАБХ извадки от ВетИс, които да представят в ОДЗ.
От БАхК коментират и трудностите, които земеделските производители срещат при издаването на разрешителни за водовземане от подземни води с цел напояване и разходите, които се налага да правят за това.
„Целият процес за издаване на разрешително за водовземане, в случай че документацията за всяка отделна стъпка е изрядна, отнема изключително много време – процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС отнема поне 4-5 месеца; процедурата по издаване на разрешително за водовземане отнема поне 4-5 месеца; издаването на разрешение за строеж може да отнеме месеци. Ето защо БАхК обръща специално внимание върху темата с напояването, доколкото то е жизненоважно за земеделието ни като цяло“, каза председателят на УС на БАхК.
Подпомагането и контролът на стопаните
От БАхК напълно признават трудностите през първата година при прилагане на схемите и мерките за подпомагане от Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони, но според тях е неоправдано част от контролните механизми да бъдат прехвърлени като отговорност на земеделските производители. Пример в това отношение е „Екосхема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване“, според която участниците по схемата трябва да имат „план за управление на хранителните вещества за културите в стопанството, който да бъде изготвен от лице, притежаващо необходимите компетенции. „Земеделският стопанин трябва да спазва Плана за торене и по-специално прилагането на торове, в съответствие с нуждите на културите, определени в плана. Доказването на вложените обеми става чрез разходооправдателни документи и дневниците за растителна защита и вложени подобрители на съответния парцел.“ Нищо повече. Ето защо е изключително учудващо създаването на Специална оперативна процедура от страна на БАБХ, чрез която се създава нов индивидуален административен акт – Становище, което трябва да укаже дали животновъдния обект отговаря на изискванията и има завършен процес на аеробно и/или анаеробно третиране на оборски тор. За да бъде издадено това становище обаче земеделския производител следва тепърва да започне да води различен вид нови дневници само и само да може да се улеснило БАБХ при издаването на въпросното становище.“, коментират от агрохранителната камара.
Според екипа на камарата би следвало БАБХ да създаде правила, които указват как трябва да се съхранява и третира оборския тор, за да бъде допустим стопанина за подпомагане по екосхемата, а стопаните да декларират спазването на тези условия и едва на един по-късен етап, когато се проверява стопанството, проверяващите да преценят дали използвания оборски тор е съхраняван и третиран правилно.
Подобни примери от агрохранителната камара дават и по отношение на интервенциите „Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия“, както и с „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“.
От БАхК обръщат сериозно внимание и върху липсата на комуникация между различните звена в системата на Министерство на земеделието и храните, като дават пример различното тълкуване на законовите разпоредби както на националното, така и на европейското законодателство от страна на Централно управление на БАБХ и нейните териториални поделения. „Като съществен проблем можем да посочим пробовземането по Африканската чума по свинете и забавянето в уведомяването на готовите резултати, независимо че се обявяват по електронен път. Това са съществени проблеми, които имат сериозно отношение към бизнес операторите в сектор свиневъдство“, коментира още председателят на УС на БАхК Венцислав Върбанов.
