БАБХ отрече наличието на антибиотици в храни и суровини от животински произход, като предостави информация за изпитани проби през последните три години, в които са открити само четири случая на замърсяване. От началото на годината до септември месец са изпитани общо 290 проби и в тях няма наличие на неизползвани субстанции. През миналата година пробите са били 521, като констатираните несъответствия са три – на патешко месо. Според статистиката, която предоставя Агенцията по безопасност на храните през 2015г. са изпитани 532 проби, като има само една несъответстваща – на пчелен мед. Като БАБХ подчертава, че за всяко нарушение са предприети съответните административни мерки.
Агенцията излезе с официално становище по този въпрос вчера вечерта, провокирана от обвиненията към българските фермери. Според седмия годишен доклад на Европейската агенция по лекарствата нашите животновъди се класират на осмо място за използване на медикаменти. Данните от документа дават сведения за продажбата на антибиотици за животни в 30 европейски страни. Като основни аргумент се изтъква забраната за използването на антибиотиците като растежни стимуланти, която е в сила от 1 януари 2006г. Друга спънка пред „недоброжелателните“ земеделци е набавянето на медикаментозен фураж, който трябва да има рецепта от регистриран ветеринарен лекар, в която е посочен максималният брой препарати, които могат да бъдат закупени.
БАБХ твърди, че европейските доклади не дават информация за реално употребените антибиотиципри при животните. Агенцията обяснява, че съществува “карентен срок” в който животните не може да се колят или да се използва месото им. Целта е да се гарантира, че в храните от животински произход не се съдържат остатъчни субстанции. БАБХ има разработен план за борба с антимикробната резистентност, основан на принципите на Европейския план за борба с антимикробната резистентност и подхода „Едно здраве“.
