В декларация изпратена до министъра на земеделието и храните Десислава Танева Асоциацията на агроекологичните земеделски производители се обявява категорично против решението за промяна на ПСРС (2007-2013) и иска в най-кратък срок среща с министъра и с членове на Комитета по наблюдение, на която да се обсъдят възможностите и вариантите за отмяна на решението на Комитета.
Според браншовиците предложенията за промяна на мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“, са утежнени, нецелесъобразни и абсурдни. Те биха довели до пълно заличаване на постигнатия досега благоприятен ефект от прилагането на направлението до момента, а като краен негативен резултат брашовиците предвиждат ефективни масови протестни действия.
Според Асоциацията е „абсолютно недопустимо масовото прекратяване на агроекологичните ангажименти на бенефициентите, одобрени през 2013 год., които навлизат в четвъртата година на изпълнение с около 90 % от одобрените по направлението площи“. Точно от тях, според брашовиците, трябва да се постигне екологичният ефект от прилагането на направлението за опазването на почвите и водите и те следва да завършат прилагането на петгодишния си ангажимент, за да се постигнат целите на мярката и максималния ефект от прилагането на направлението. „Тази възможност обаче не им беше дадена. Напротив, необосновано се повишиха специфичните изисквания по направлението, при които се повишиха и разходите за земеделските производители. Не стига това, ами вместо, като логичен резултат от завишените изисквания, ставката на компенсаторното плащане да нарасне, същата се намалява двойно, противно на всички правила на селскостопанската политика, противно на всякаква житейска логика дори.“, се казва в декларацията.
От Асоциацията питат:
Уважаема госпожо министър, по какъв начин, с какви разумни аргументи ще се обясни този некомпетентен акт на земеделските производители от страната ни, стриктно прилагащи мярката и какви „правилни“ доводи ще бъдат приведени в негова полза? Като изключим формалните, набързо скалъпени служебни обяснения, едва ли е налице някакъв здравомислещ аргумент в полза на това изменение, нещо – реално и обективно, каквото и да е, което на практика да налага тази драстична мярка. Как мислите, кое е това нещо? Питаме и как се взема едно такова решение, касаещо толкова много хора – земеделски производители от цялата страна, не следва ли от управленския опит и цели, приемането му да е поставено като резултат от обществена дискусия, да се съгласува с браншовите организации? Доколко същото е обмислено, ведно с резултатите, до които ще доведе? А също, взето ли е в съответствие с процедурните правила на Европейската комисия, с правилата за работа на Комитета по наблюдение, гласувано ли е от членовете му и как е доведено до знанието на широката общественост.
Всички изразени позиции по случая до Вас, като министър на земеделието и храните и до Комисията по земеделието и храните към Народното събрание, добиха широк обществен отзвук в средствата за масова комуникация. Всички браншови организации се обявиха срещу приемането на едно такова крайно негативно и некомпетентно решение. Въпреки всички изложени доводи и съображения, това абсурдно, взето набързо, на тъмно и без и ни най-малка логична обосновка решение, все пак е налице в българската действителност.
