Схемите за качество на ЕС и географските означения са основни фактори, поради които италианските местни продукти се развиват толкова успешно. При вината например има много географски означения за произход, както и при зехтина, а голям брой фермери участват в системата за органично земеделие, коментира пред „Агрозона“ Марко Файлони от Италианската конфедерация на фермерите. Организацията представлява над 20 хил. земеделски стопани от Тоскана и работи, за да защити икономическите им интереси и да им даде достъп до различни услуги. По думите на Файлони Програмата за развитие на селските райони също предоставя възможности на земеделците, благодарение на които се съхраняват местните традиции и продукти.
Що се отнася до Тоскана – регионът е силно развит в земеделско отношение, а Марко Файлони обърна внимание, че стопанствата там са предимно малки. „Производството на храна в Тоскана не е толкова доходоносно в големи мащаби, защото земята е хълмиста, има планини, затова единствената възможност е да се работи в система за качество. Конкурентоспособността е свързана с качеството на продуктите.“, коментира италианецът.
Туризмът в помощ на фермерите
Тоскана е най-развитият регион в Италия по отношение на селски туризъм, добави още Файлони. Туризмът спомага фермерите да диверсифицират източниците си на доходи – както казах, стопанствата в района са предимно малки и често земеделците нямат много възможности да бъдат независими, ако разчитат само на приходите от производството си, обясни той. Тоскана привлича много посетителите с малките си градчета, наред с големите си градове, с историческото си наследство и пейзажите. Законодателството в региона създава също добри условия за дейности, които да промотират италианското гостоприемство и земеделието. И промоционалните програми от своя страна насърчават потреблението на местни и традиционни продукти от гостите. Освен настаняване, се предлагат и разнообразни дейности за посетителите, като екскурзии например, има и занимания, които са специално насочени към децата, разказва Марко Файлони. Особено важно е, че между фермерите са в непрекъсната връзка, те се кооперират, обединени са в мрежа. Създадени са сайтове, чрез които домакинът, който не може да предложи на гостите си даден продукт, поради факта, че не го произвежда, си го набавя от производството на негов колега.
В Италия все повече се развива културата да се купуват местните продукти, много супермаркети също предлагат продукция от земеделците в околността. Истинска добавена стойност носи това един продукт да бъде представен като местен такъв, коментира италианецът. Не само, че нараства вниманието на потребителите към местните продукти, но те внимават повече и за качеството и безопасността на храните.
Износ не е възможен без внос
Марко Файлони казва, че в Италия доставките на продукция от други страни не представляват проблем за производителите и по думите му не е ефективно да се намалат ограничения на вноса, „защото имаме интерес да изнасяме, а не е възможно да правим експорт, без да има внос“. В Страната на Ботуша идвали много доставки на сирене и месо, но потребителите предпочитали италианските продукти. Все повече хора обръщат внимание на произхода на продукта, отбеляза италианецът.
Младите се връщат към земята
Заради голямото ни историческо наследство традициите са важни в Италия, отбеляза той и добави, че хората имат силна връзка със земята. Младите се връщат към земеделието, в Програмата за развитие на селските райони на страната е посветена мярка на младите предприемачи. Те от своя страна имат интерес, искат да започнат дейност в селското стопанство, но средствата, заложени в ПРСР не стигали, за да се покрият заявките на млади фермери за инвестиции.
Приходът е основното предизвикателство пред италианските стопани, което Файлони посочи, без да се замисли. Той конкретизира, че цените на земеделските продукти се понижават. Като друго предизвикателства той определи климатичните промени като за да се справят с тях, стопаните залагали на различни култури, не само на една. Друг въпрос е бъдещето на европейската политика, каза италианецът.
Анета Стефанова
