Проучване, финансирано от Федералното министерство на околната среда на Германия, стига до заключението, че днешната базирана на площ земеделска бонусна система не е много ефективна, тъй като не насърчава фермерите да бъдат инициативни и гъвкави.
Учени, работещи с проф. Петер Х. Файнд* от Берлинския университет Хумболт, потвърждават, че сегашните инструменти на Общата селскостопанска политика (GAP) имат ниска екологична ефективност.
В проучване, спонсорирано от Федералното министерство на околната среда, аграрикономисти установиха, че много висок дял от бюджета на ОСП в момента се използва за инструменти, които не са много ефективни. В същото време липсват подходи за насърчаване на необходимите процеси на обучение и адаптация във фермите и иновативно сътрудничество в селските райони.
Накъде без преки плащания
За по-ефективна и осъществима селскостопанска политика от екологична гледна точка, изследователите предлагат, наред с други неща,спирането на преките плащания на базата на площ като еднократна подкрепа на доходите. “Тези средства трябва постепенно да бъдат преразпределени в „ефективни и целенасочени агроекологични инструменти“. Според участниците в проекта от 2028 г. парите трябва да достигат до земеделския производител само под формата на плащания за предоставяне на обществени блага.
По-конкретно, с въвеждането на новата рамка за финансиране от 2023 г. в първия стълб, не повече от 60% от средствата за преки плащания, свързани с площ, трябва да бъдат определени като еднократна „подкрепа за основен доход“, за да се осигури достатъчен бюджет за екосхеми, уточняват авторите на изследването.
След това се препоръчва еднократната подкрепа за основен доход да се намалява ежегодно с 5 процентни пункта в полза на екосхемите през целия период на финансиране.
Други форми на отделени преки плащания, като бонус за преразпределение и бонус за млад фермер, ще трябва да приключат в края на периода на финансиране, съгласно предложението на берлинските учени.
Повече съвети и съвместни обучения
По мнението на екипа на Файнд, необходимите процеси на промяна във фермите изискват специфична инфраструктура за консултации и обучение, за да се подпомогне ефективно интегрирането на опазването на околната среда, природата и климата в производствените системи на селското стопанство. Поради това те предлагат засилване на сътрудничеството, съветите и съвместното обучение.
В дългосрочен план използването на консултантски услуги и мерки за допълнително обучение трябва да бъдат задължителни и финансово подпомогнати, след като бъде получено определено количество финансиране в определена област. В същото време трябва да се направят по-големи инвестиции в обучението на консултанти, които в допълнение към производството отделят поне еднакво внимание на опазването и популяризирането на обществените блага.
*Петер Х. Файнд е професор по селскостопанска и хранителна политика в Института за селскостопански и градинарски науки към Хумболтовия университет. Неговите изследвания разглеждат широк спектър от въпроси в селскостопанската и хранителната политика, по-специално връзки с политиката в областта на околната среда, прехода към устойчивост и устойчивостта на земеделските системи. Файнд е съпредседател на Германския алианс за селскостопански изследвания (DAFA), председател на Научно-консултативния съвет по биологичното разнообразие и генетичните ресурси към Федералното министерство на храните и земеделието на Германия, член на Научния консултативен съвет по земеделска и хранителна политика към същото министерство и член на Германския съвет по биоикономика.
