Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите посочи, че търговските вериги държат над 70% от пазара, а производителите получават все по-малък дял от крайната цена
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров коментира в предаването „Референдум“ по БНТ поскъпването на хранителните стоки. В студиото той отговори на въпроса откъде производителите получават най-добри цени за продукцията си.
„Получаваме най-добрите доходи от директните продажби, например на фермерски пазари. Това е радостно и за потребителите, защото те пък получават стока с около 40% по-ниска цена от тази, на която продават нашата стока в търговските вериги. Но трябва да подчертаем, че този пазар е особено малък като процент и не трябва да си затваряме очите“, обясни Зоров.
„Ние в момента в България нямаме монопол, имаме олигопол. Тоест търговски вериги, които държат над 70% от пазара, особено на хранителните стоки. И те са в големите градове, където хората имат малко по-голяма платежоспособност – в София, Пловдив, Варна, Бургас. Именно оттам става най-голямото изкривяване на крайната цена, на която потребителят придобива стоките“, сподели председателят на Асоциацията на млекопреработвателите.
Надценките на млечните продукти достигат 140%
Зоров има 35-годишен опит като производител. Той коментира отношенията между производителите и големите търговски вериги, както и разпределението на приходите по веригата на доставки.
„Ние бяхме едни от първите, които ни поканиха, когато дойдоха големите търговски вериги в България, защото на тях им трябваха наложени марки и марки, които имаха всички нужни сертификати. Преди години, когато България не беше член на Европейския съюз, имаше сертифицирани предприятия за свободна търговия с ЕС. Но с годините тези хора започнаха да наглеят доста.
В момента надценките на млечните продукти са от 60% до 140%. Този човек, който произвежда първичната суровина, наречен кравар, овчар или козар, при него стига по-малко от 25% от това, което получава потребителят. Вие смятате ли го това и всички останали икономисти за справедливо? Когато суровината струва 25%, ти предлагаш стоката на 50%, а накрая потребителят я купува на 100%.
Ние много пъти още от 2014 г. с премиера Борисов го тикахме да проведе разговорите, но всички се плашеха от госпожа Меркел, от посланиците и нас ни оставяха на улицата. Една от малкото причини производителите в земеделския сектор да гласуват за г-н Радев – не му правя реклама – беше това, че той създаде впечатление по време на предизборната кампания, че ще помисли за българското производство и за потребителя. Тук виждаме вече ролята на контролните и регулаторните органи. Ние искаме ли да приличаме на европейска държава и да спазваме законодателството?“, коментира Зоров.
Основните разходи за производството на млечни продукти са за ток, горива и опаковки, които са петролни продукти.
„Това може да покаже кой печели в тази ситуация и кой губи. Губещият е българският потребител и българският производител. Най-губещият в тази ситуация е производителят, защото разходите растат, а цените остават същите. Потребителят губи, защото купува с най-скъпите надценки в Европа“, категоричен е Зоров.
Защо маслото в Германия е по-евтино?
Той обясни и защо маслото, което се продава в Германия, е в пъти по-евтино от това, което купуват българските потребители.
„Примерно колега от Германия, Франция или Полша има договор с една от търговските вериги. Максималната надценка, която е договорена между тях на ниво Европа, е 25%. И когато неговото масло се продава с 25%, а нашето българско масло, дори да е по-евтино, се продава със 100% надценка, как мислите, се отразява това на цената? И къде остава мястото за българския производител? Просто той си отива лекичко и оставаме без родно производство. Когато притиснеш производителя с високите надценки, той притиска фермера и го унищожава“, заяви Зоров.
Без собствено производство няма продоволствена сигурност
По думите му по време на пандемията, когато границите са били затворени, млечният бранш е доказал, че може да изхрани България с млечни продукти.
„Млякото е останало едно от малкото, което над 80% може да задоволи вътрешните нужди. Но животновъдството стремглаво намалява, защото то не е ефективно. Ако нямаш устойчивост, ако я няма държавата, която да помогне за възвръщането на баланса, вие няма да има с какво да се храните.
Не съм съгласен с твърдението на икономиста Преслав Райков, че имаме продоволствена сигурност. Месо Европа има от Южна Америка. Ако подобни дронове като тези в Черно море ударят корабите, които превозват месо от Южна Америка за Европа, какво ще ядем? Европа и една страна като България, която не уважава себе си, не може да нямат собствено производство. Това се казва продоволствена сигурност и тя е част от националната сигурност. Ние трябва да имаме обезпеченост. Не се знае светът накъде върви. Държавата трябва да възстанови баланса и да има справедливост по веригата на надценките – от производителя до крайния потребител. Не може допреди 15 години търговците на дребно да слагаха 15% надценка на млечните продукти, а в момента вие виждате каква е надценката. Понеже нямаме нормален пазар, за първи път държавата е на своето място и ние очакваме тя да е балансьор на липсата на пазарни норми и механизми“, категоричен е Зоров.
Снимка: БНТ


