В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите
Според Новия Завет, на този ден известили Исус Христос, че другарят му Лазар е болен. Когато Божият син отишъл до пещерата, в която било положено тялото на Лазар, видял, че е мъртъв. Исус казал на сестрите му, ако вярват в Него, да отворят гроба му и той ще възкръсне. Исус слязъл в гроба на Лазар, докоснал го и казал „Лазаре стани!”. Тогава Христовият ученик наистина станал, макар че вече били минали 3 дни от неговата смърт.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите. Той е един от най-цветните празници в българския народен календар. Три обредни ритуала са свързани с днешния празник – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Според народните обичаи на този ден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене, след като лазаруват. Всяко момиче има право да лазарува само един път. Едно време за този ден младите момичета за първи път са обличали везани ризи, слагали са много украшения и венци на главата и си червели устните си. По традиция Лазаровден започва рано сутрин. Лазарките обичайно пеят песни и играят различни хора.
Днес имен ден имат: Лазар, Лазарка, Лазо, Лачо, Лъчезар, Лъчезара, Лазарин, Лазарина и производните им
Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Честит имен ден на всички, които празнуват!
Корени и традиции: Еркечкото лазаруване и „Живите човешки съкровища“ гостуват в Поморие
През месец април, когато природата се пробужда и земеделският цикъл навлиза в един от най-важните си етапи, читалище „Просвета 1888“ в Поморие стана домакин на забележителната изложба „Живи човешки съкровища – България“. Експозицията представя елементи от Националната представителна листа на нематериалното културно наследство, вписани в периода 2008–2024 г. След гостуването си в крайморския град, ценните пана ще отпътуват към големите земеделски центрове Велико Търново и Стара Загора, за да припомнят на съвременния българин живата връзка между земята, поминъка и стародавните обичаи.
Изложбата бе открита непосредствено преди началото на „Еркечкото лазаруване: живата традиция“ – кандидатура на читалището в поморийското село Козичино, вписана официално през 2016 г. За разлика от много други региони, в Еркеч Лазаруването не е просто възстановка, а автентична практика, която се поддържа и до днес. Ритуалът започва с „трухене“ на буенеца и лазарките от най-възрастните жени в селото, след което момите обикалят къщите на стопаните за здраве и благоденствие. Кулминацията настъпва в местността Долник – най-ниската точка до селото, където лазарките гадаят бъдещето си край извора.
Спецификата на еркечкия обичай се крие в неговата строга последователност и уникални участници. На Лазаровден се чества „Малкото Лазари“, а на Връбница селото се оглася от „Голямо Лазари“, когато по-големите моми и „сгудениците“ обхождат домовете. Централната фигура е „буенецът“ или „буенекът“, която води хорото под формата на подкова. Интересен акцент, привличащ вниманието на изследователите, е участието на момчета, наричани „кумове“. Тяхната роля е да изведат лазарките от Долник към мегдана (хорището), символизирайки прехода и приемствеността в селската общност.
Освен лазаруването, изложбата отделя специално място и на други емблематични за Бургаския регион традиции, тясно свързани с местния поминък. Посетителите могат да се запознаят с детайли около нестинарството и хилядолетния занаят по плетене на рибарски такъми – таляни, мрежи и винтери. Тези умения, предавани от баща на син и от майка на дъщеря, са в основата на оцеляването на крайбрежните и планинските общности през вековете.
Експозицията е резултат от задълбочената работа на учените от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН – чл. кор. проф. д.изк. Мила Сантова, д-р арх. Мирелла Кафкова и гл. ас. д-р Милена Любенова. Използваните архивни документи и автентични фотографии на Мирелла Кафкова и Радосвета Калчева превръщат изложбата в мост между миналото и настоящето, напомняйки, че културното наследство е също толкова плодородно, колкото и българската земя.
Снимки: Мирелла Кафкова и Радосвета Калчева
