В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите
Всяка година в предпоследната събота, преди Великден, Християнската църква отбелязва възкресението на Свети Лазар и почита паметта на Свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г. Това е началото и на най-строгата откъм пост седмица – Страстната седмица.
Според Новия Завет, на този ден известили Исус Христос, че другарят му Лазар е болен. Когато Божият син отишъл до пещерата, в която било положено тялото на Лазар, видял, че е мъртъв. Исус казал на сестрите му, ако вярват в Него, да отворят гроба му и той ще възкръсне. Исус слязъл в гроба на Лазар, докоснал го и казал „Лазаре стани!”. Тогава Христовият ученик наистина станал, макар че вече били минали 3 дни от неговата смърт.
В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите. Той е един от най-цветните празници в българския народен календар. Три обредни ритуала са свързани с днешния празник – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Според народните обичаи на този ден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене, след като лазаруват. Всяко момиче има право да лазарува само един път. Едно време за този ден младите момичета за първи път са обличали везани ризи, слагали са много украшения и венци на главата и си червели устните си. По традиция Лазаров ден започва рано сутрин. Лазарките обичайно пеят песни и играят различни хора.
Днес имен ден имат: Лазар, Лазарка, Лазо, Лачо, Лъчезар, Лъчезара, Лазарин, Лазарина и производните им
Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Честит имен ден на всички, които празнуват!
