Ръководство за родители – кои съставки влияят на вниманието при децата?
Всеки път, когато погледнем етикета на любима разхладителна напитка, плодово мляко или пакетче бонбони, се сблъскваме с дълъг списък от кодове, започващи с буквата „Е“. Въпреки че тези означения често плашат потребителите, те всъщност са доказателство, че добавката е разрешена за употреба в Европейския съюз.
Новият научен анализ на д-р Татяна Иванова от Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) ни помага да разберем кои от тези номера са невинни извлеци от природата и за кои трябва да бъдем по-внимателни.
Хранителните оцветители са добавки в храните, за които съществува строга регулация на ниво Европейски съюз (ЕС), както и ясни регламентирани правила в държавите извън Съюза. Оцветителите се добавят с цел да се възстанови първоначалния вид на храната, когато цветът е бил засегнат при преработка, съхранение, опаковане и разпространение, и по този начин е бил нарушен добрият външен вид. Добавят се и с цел оцветяване на безцветен продукт, както и за придаване на по-привлекателен вид на храната. Съгласно европейското законодателство обозначаването на добавките в храните, включително оцветителите, е с кодови номера, започващи с буквата Е. Всички номера в обхвата от Е 100 до Е 199 са запазени за хранителните оцветители.
Кодовете от Е 100 до Е 199: Светът на цветовете
Всички хранителни оцветители попадат в първата стотица на европейската номерация. Когато видите число в диапазона 100–199, това означава, че в продукта е добавено вещество единствено с цел подобряване на външния му вид.
- Е 100 – Е 109: Жълти оцветители (напр. Куркумин).
- Е 120 – Е 129: Червени оцветители (напр. Кармин или Алура червено).
- Е 130 – Е 139: Сини и виолетови нюанси.
- Е 140 – Е 149: Зелени цветове (най-често Хлорофил).
- Е 150 – Е 159: Кафяви и черни багрила (напр. Карамел или Растителен въглен).
Естествени vs. Синтетични: Как да ги различаваме?
Не всички „Е-та“ са създадени в лаборатория. Много от тях са директни извлеци от растения и плодове, които са напълно безопасни.
Добрите новини от природата:
- Е 100 (Куркумин): Извлечен от корена на куркума.
- Е 140 (Хлорофил): Зеленият пигмент на растенията.
- Е 160а (Каротини): Оранжевият пигмент от моркови.
- Е 162 (Бетанин): Червеният цвят, добит от цвекло.
Синтетичните предизвикателства:
Синтетичните оцветители (като Е 102, Е 110, Е 122, Е 124, Е 129 и Е 104) са по-евтини за индустрията и дават по-ярки цветове, но именно те са обект на най-строг мониторинг. Според анализа на ЦОРХВ, тези вещества изискват специално внимание при продукти, предназначени за деца.
Ситуацията в ЕС и България
За да се гарантира безопасността на потребителите, държавните органи прилагат строги правила. Към настоящия момент в ЕС и в България, като държава членка се прилагат следните задължителни изисквания, които на национално ниво са обект на официален контрол от страна на БАБХ: Добавки в храни в т.ч. оцветители не се използват в храни за кърмачета и малки деца, включително в диетични храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета и малки деца, освен когато това не е изрично предвидено в Регламент (ЕО) № 1333/2008.
При етикетирането на храни, в които са вложени определени оцветители, на етикета след наименованието или Е-номера на оцветителя/ите задължително се изписва следната информация „Може да има неблагоприятни последици върху поведението и вниманието на децата“. Такова изискване има при етикетиране на храни, с влагане на:
- Сънсет жълто FCF (E 110);
- Хинолиново жълто (Е 104);
- Кармоизин (Е 122);
- Алура червено АС (E 129);
- Тартразин (Е 102);
- Понсо 4R (Е 124).
Контрол и санкции на национално ниво
Българската агенция по безопасност на храните е компетентния държавен орган, който отговаря на национално ниво за провеждането на официален контрол върху производството на добавките в храни, употребата им в хранителните продукти в съответствие с нормативните изисквания по отношение на допустимост и максимално допустимо ниво, ограничения или изключения, в случай че такива има определени. Спазването на нормативните правила за етикетиране на храните също е обект на контрол от страна на БАБХ. В случай, че се установи нарушение на законодателството се предприемат и съответните административнонаказателни мерки.
Критичният поглед: Предупредителните надписи в България
Един от най-лесните начини да „разшифровате“ опасностите, без да помните всички номера, е да потърсите малкия шрифт под списъка със съставки. В България, съгласно европейското законодателство, ако продуктът съдържа определени изкуствени багрила (т.нар. „Саутхемптънска шесторка“), производителят е длъжен да добави текста: „Може да има неблагоприятни последици върху дейността и вниманието при децата“.
Ако видите това изречение, знайте, че в продукта са използвани синтетични оцветители, които е добре да бъдат ограничени в менюто на подрастващите.
Българският пазар и „Чистият етикет“
Анализът на д-р Иванова подчертава, че българските потребители стават все по-взискателни. Това принуждава родното производство да се ориентира към „чисти етикети“ – използване на оцветяващи храни (екстракти от плодове и зеленчуци), които дори не се класифицират като добавки и не изискват Е-номер.
Безопасността започва с информирания избор. Следващият път, когато пазарувате, хвърлете един поглед не само на марката, но и на кодовете след буквата „Е“.
