Системата RASFF отчита повишена концентрация на патогени като Salmonella и Listeria в пратки с произход от Полша и Германия
През първия месец на 2026 г. продуктите от животински произход остават сред най-високорисковите категории в европейската хранителна верига, сочат данните от най-новия аналитичен доклад на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ). Според статистиката на европейската система за бързо известяване (RASFF), се наблюдава устойчива тенденция на микробиологично замърсяване, като основните патогени Salmonella spp. и Listeria monocytogenes са засечени с най-висока честота при вноса на птиче и свинско месо от големи производители като Полша и Германия. Анализът подчертава необходимостта от засилен мониторинг и стриктен входящ контрол за гарантиране безопасността на потребителите и превенция на хранителни заболявания.
Динамика на нотификациите и водещи заплахи
Общият брой на сигналите в системата RASFF за януари възлиза на 356, като значителна част от тях са класифицирани със степен на риск „сериозен“. Въпреки общия спад на нотификациите спрямо предходния месец, микробиологичните опасности в сектора на месопроизводството запазват своя интензитет.
Най-често идентифицираният патоген е Salmonella spp., за който са генерирани 47 нотификации. Основната концентрация на замърсявания е локализирана при птичето месо, следвано от свинското и продуктите от морски риболов. Паралелно с това, бактерията Listeria monocytogenes продължава да бъде критичен фактор при готовите за консумация месни деликатеси и пушени продукти.
Географски произход на рисковата продукция
Анализът на ЦОРХВ идентифицира няколко държави членки като основни източници на рискови пратки през отчетния период:
Полша: Регистрира най-голям брой нотификации, свързани предимно със салмонела в прясно и замразено птиче месо.
Германия: Отчита повишена честота на замърсявания при преработени месни продукти и субпродукти.
Обединено кралство и Франция: Присъстват в бюлетина със сигнали за наличие на листерия в специфични млечни и месни изделия.
Химически опасности и неразрешени вещества
Освен биологичните заплахи, докладът обръща внимание и на химическото замърсяване. През януари са регистрирани 61 случая на остатъци от пестициди, превишаващи максимално допустимите нива. От установените 52 активни вещества, 38 не са разрешени за употреба в Европейския съюз. Най-честите нарушения са засечени при внос на плодове и зеленчуци от трети страни като Египет, Турция и Индия, като водещ замърсител остава инсектицидът хлорпирифос.
Ситуацията в България
На фона на европейската статистика, през януари няма регистрирани опасни стоки с произход България в системата RASFF. Националните контролни органи обаче са проявили висока активност, като са предотвратили навлизането на пазара на опасни продукти от внос.
Българските власти са подали сигнали за недопуснати пратки от Турция, включително сушени смокини с превишени нива на афлатоксини и пресен нар с остатъци от неразрешени пестициди. Тези мерки потвърждават ефективността на входящия контрол по външните граници на ЕС.
Експертите от ЦОРХВ припомнят, че микробиологичната безопасност зависи в голяма степен от поддържането на студената верига и стриктната хигиена при преработката. Бизнес операторите в сектора на месопроизводството и търговията следва да обръщат специално внимание на сертификатите за произход и аналитичните протоколи при приемане на стока от високорискови региони.
Източник: Месечен бюлетин на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) – януари 2026 г.
