Днес почитаме паметта на св. Кирил Философ, зарязваме лозята за берекет и празнуваме споделените чувства на св. Валентин
Днес съвпадат три празника и всеки българин може да избере кой от тях да празнува. Това са църковният празник за успението на Свети Кирил Славянобългарски, празникът по стар стил на Свети Трифон Зарезан, честван като Ден на лозаря, и световноизвестният ден на Свети Валентин.
Трифон Зарезан: Древният култ към плодородието и виното
Денят на лозаря е един от най-обичаните народни празници в България, чиито корени се губят в древността, напомняйки за тракийските дионисиеви тържества. Той е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното.
За първи път празникът започва да се чества официално у нас през 1962 г. С въвеждането на Григорианския календар през 1968 г. настъпва разделение: църквата чества Св. мъченик Трифон на 1 февруари, но народната традиция и професионалният празник на лозарите остават непоклатими на 14 февруари.
Ритуалът: Рано сутринта домакините омесват обреден хляб и изпичат кокошка, която пълнят с ориз. Стопаните взимат нова бъклица с вино и се отправят към лозята. Там се извършва магическият ритуал „зарязване“ – отрязват се три пръчки, а корените се поливат с вино и се поръсват със светена вода или пепел.
„Цар на лозята“: Кулминацията е изборът на цар. Обикновено това е най-заможният и добър стопанин. Той се окичва с венец от лозови пръчки и бива отведен до селото под звуците на гайди, където празненството продължава на обща трапеза. Вярва се, че по време на неговото „царуване“ реколтата ще бъде изобилна, а болестите ще стоят далеч от масивите.
Свети Кирил Философ: Просветителят, който даде на славяните писменост
На 14 февруари Българската православна църква отдава почит на Успението на Свети Кирил Славянобългарски. Константин, наречен по-късно Кирил, е бил един от най-блестящите умове на своята епоха.
Произхождащ от знатно семейство в Солун, той завършва Магнаурската школа в Цариград, където се дипломира с титлата „Философ“. Освен библиотекар на Патриаршията, той е бил и изкусен дипломат, защитавал християнството в Хазарския хаганат и при сарацините.
Делото: Отегчен от светската суета, той се оттегля в манастира „Полихрон“ при брат си Методий. Там те създават глаголицата – първата азбука, адаптирана специално за езика на славяните. Кирил защитава правото на всеки народ да слави Бога на своя роден език пред папата в Рим, разбивайки „триезичната догма“.
Кончината: Св. Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 г. едва на 42-годишна възраст. Неговите мощи и до днес почиват в базиликата „Сан Клементе“, превръщайки мястото в светиня за всеки българин.
Свети Валентин: Легендата за тайната любов
Свети Валентин не е просто модерен западен феномен; той е раннохристиянски светец с дълбока история. Живял по времето на император Клавдий II в Рим, той е бил епископ, който открито се противопоставил на деспотичните заповеди.
Историята: Императорът вярвал, че неженените мъже са по-добри войници, защото нямат семейни окови, и забранил браковете. Валентин обаче тайно венчавал влюбените двойки. Според легендата, докато бил в затвора, той излекувал сляпата дъщеря на своя тъмничар и преди екзекуцията си ѝ оставил бележка, подписана „Твой Валентин“ – първата „валентинка“ в историята.
Традициите днес: Празникът придобива романтичен характер през 14-ти век в Англия и Франция, когато се е вярвало, че на този ден птиците започват да си търсят половинки. Днес 14 февруари е глобален символ на привързаността. Подаряването на червени рози, шоколад и картички със сърца е начин да се напомни, че любовта е по-силна от забраните.
