На пазар в Загреб, на кафе в Дубровник, на фризьор в Сплит – сметките за стоките и услугите в Хърватия все още се плащат в куни, но цените от днес задължително трябва да са ясно указани и в местната валута, и в единната европейска валута. Така ще бъде до края на декември 2023 година, като целта на мярката е да бъдат по-добре защитени потребителите.
Обменът на валутата става при фиксиран курс от 1 евро за 7,53450 хърватски куни, установен от регламент на ЕС.
През юли евросъюзът приключи процедурите и даде окончателното си одобрение Хърватия да стане 20-ият пълноправен член на европейския валутен съюз от първи януари догодина. Две години по-рано, заедно с България, страната стана част от Европейския валутен механизъм (ERMII), т.нар. чакалня на еврозоната, система за управление на колебанията на обменните курсове и трасиране на пътя за влизане в еврозоната. Системата включва и надзор от ЕЦБ на водещите банки в съответната държава, съобщава БТА.
Към днешна дата вече цените в Хърватия трябва да бъдат ясно указани в евро и куни, лесно да се четат и разбират, да бъдат изразени така, че да не се подвеждат потребителите. Заплатите за август, изплащани след пети септември, също ще трябва да бъдат указани в двете валути, както и пенсиите.
Освен това търговците ще трябва да посочват цените за единица мярка в евро и куни, тъй като най-често става дума за неща от първа необходимост, например храна, прах за пране, козметични продукти за лицето и тялото и т.н. Ако например си купувате 300 грама сирене, цената трябва да бъде посочена в евро и куни и за тези 300 грама, и за килограм. Ще има и изключения от двойното представяне на цените – например при билетите, книгите, амбалажа за връщане. Двойните цени не са задължителни на земеделските пазари и будките.
В търговските вериги двойното указваните цени се появи по-рано.
Притесненията
Според проучване, публикувано от хърватските медии в края на май, а изготвено по инициатива на хърватската евродепутатка Биляна Борзан, 29,9 процента от анкетираните са на мнение, че Хърватия не е готова за въвеждането на еврото от първи януари, докато 45,5 процента са на обратното мнение, а 24,7 на сто не са съгласни нито с едното, нито с другата позиция.
Освен това според 86,2 процента от запитаните приемането на еврото ще бъде използвано за вдигане на цените.
Тогава Борзан даде за пример Словения и Латвия. По думите й в Словения брутните заплати са се вдигнали с 46 процента, докато цените са се увеличили с 26 на сто след въвеждането на еврото, а в Латвия съответно с 67 процента и 10 на сто.
Никой не трябва да се притеснява, че ще се стигне до някакви злоупотреби, че някой ще злоупотреби и ще закръгля курса, заяви пред телевизия Ен 1 председателят на сдружението за търговия Ивица Катавич.
Какво следва от началото на 2023
От първи януари, деня на въвеждането на еврото, започва да тече 14-дневен период на едновременно ползване на двете валути, в който плащанията в брой ще бъдат възможни както в куни, така и в евро. От същия ден банковите депозити и кредити в куни ще бъдат конвертирани в евро.
Хърватите ще могат за заменят куните си в брой с евро през цялата 2023 година. Обмяната на хърватската валута в брой ще бъде възможна и след изтичане на 12 месеца от въвеждането на еврото в Хърватската народна банка безплатно – за банкноти без ограничение във времето, а за монети до три години от въвеждането на еврото.
