Проучване показва, че земеделските производители у нас получават повече отхвърляни заеми от всички други предприемачи
„Селското стопанство, не само в България, но и в чужбина среща проблеми с предоставянето на финансиране за фермерите поради факта, че финансовите институции правят оценка на паричния поток. Оценката при фермерите е трудна, първо защото те са отдалечени от големите градове, второ, много трудно финансовите институции могат да направят един стандартизиран продукт. Знаете че има различни производители -оранжерийни , животновъди, трайни насаждения и други и много малко банките могат да предложат продукт, който е насочен към всеки един от тези подсектори.“, коментира в предаването Агрозона по радио Фокус Самуил Шидеров, експерт по финансови инструменти.
„Друг проблем в сектора е времето, защото от момента, в който бъдат вложени парите, до момента, в който бъде реализирана продукцията, изминават няколко месеца, а за някои сектори като трайните насаждения например могат да минат и години преди изобщо да има някаква реализация .“, допълва той.
„Не на последно място са рисковете от климатични проблеми, болести и зарази, а е много трудно една банка да управлява всички тези рискове. Поради тази причина и финансовите институции не само у нас, но и в чужбина, се фокусират основно върху обезпеченията, които фермерите предлагат. Тук обаче срещаме друг проблем, защото фермерите са в селски райони и обезпеченията, с които разполагат не винаги са ликвидни. Поради тази причина и самите финансови институции завишават изискванията си за обезпечение.“, коментира още Шидеров.
В момента финансовите институции предлагат основни 3 продукта
„В момента финансовите институции предлагат основно три продукта. Първият е за покупка на земеделска земя, която е ликвидна и бързо може да бъде продадена, ако възникне проблем. Вторият продукт, е кредит, който примерно е обезпечен със залог на субсидии, които се получават. На трето място е продукт за покупка на нова техника, което основно е лизинг“, споделя експертът.
Условията на криза могат да бъдат от полза за някои земеделски стопани
В условията на разпространение на COVID- 19, една част от земеделските производители дори биха спечелили. Пример за това са затрудненията, които се срещат с транспорта, внос-износ. Държавата вижда, че трябва да се симулират късите вериги на доставка, както и местните производители, което би било добър шанс за земеделските производители. Те обаче срещат затруднения в достъпът до финансиране, което трябва да бъде преодоляно по някакъв начин, за да могат да реализират търсене то, което в момента има за месни продукти. За да се случи това, стопаните следва първо да вложат, да инвестират, за да могат да отговорят на нуждите на пазара.“, коментира още той.
„От едната страна е нужно има търсене, от друга страна в момента банките са фокусирани в преструктуриране на текущите кредити. Към момента вероятно те не биха финансирали млади фермери и предприемачи, които тепърва ще стартират в този бизнес, а по- скоро големите и вече познати предприятия, в които виждат сигурност.“, допълва Шидеров.
Разумна алтернатива за финансиране на инвестиции в сектора ли е инвестиционното кредитиране със средства от бюджета на Държавен фонд “Земеделие”?
„По мое мнение инвестиционното кредитиране със средства от бюджета на държавен фонд Земеделие не е добър вариант, тъй като в държавата ни, като държавна институция съществува Българската Банка за Развитие, която предоставя финансиране. Би следвало да избягваме структури, които се дублират. Имаме Българска Банка за Развитие и Фонд на фондовете за финансови инструменти. В момента Българска Банка за Развитие има инструмент който е насочен към подпомагане на фирмите, които са със затруднения възникнали във връзка с COVID-19 , паралелно с това Фонда на фондовете пуска същия продукт. Това дублиране и липса на комуникация между институциите не подпомагат предприятията, които имат нужда от финансиране”, заяви експертът.
Финансовите инструменти трябва да стартират своевременно
„Това, което мисля, че е важно да се вземе в предвид за следващия програмен период е финансовите инструменти да бъдат допустими своевременно. Когато се дефинират политиките, те трябва да се стартират своевременно, а не в края на периода. В настоящия програмен период все още няма стартирали такива инструменти. Това, което трябва да се направи е първо да се определят приоритетите, да се направи качествена оценка на това какви са проблемите за реализирането им и по какъв начин, използвайки финансови инструменти, те могат да бъдат постигнати.“, коментира Шидеров.
„Целта на финансовите инструменти не е да изземат ролята на банките, а да стимулират финансовите институции да отпускат кредити. В момента има достатъчна ликвидност, но фермерските предприятия нямат обезпечение, поради тази причина именно такива гаранционни схеми способстват за допълване на обезпеченията, с които фермерите разполагат“, заключва Шидеров.
