Северозападното крайбрежие на Испания. В тази оранжерия, свързана с лаборатория, се отглеждат четири вида микроводорасли. Учените говорят за революция. На миниатюрно ниво. Онова, което се случва във ваните, наистина обещава да прекрои представите за производство на хранителни добавки и козметика. На водораслите се възлагат големи надежди.
“Микроводораслите са миниатюрни растения. Те се нуждаят от постоянен източник на светлина – естествена или изкуствена. Температурата също е важна за тях. В този парник поддържаме идеална температура за тях – между 15 и 20 градуса. Движението е третото важно изискване. Водораслите трябва да се движат постоянно, така че всяко от тях да поема достатъчно светлина и да се развива”, казва биолагът Давид Суарес, цитиран от БНТ.
Преработката им е от особено значение за така наречената микрореволюция. Защото тя не включва никакви химични добавки. Под високо налягане се добавя въглероден диоксид. Следва обилно размесване. Въглеродният диоксид се отделя и пренасочва за повторно използване, а утаените масла от водораслите се използват за производството на козметични продукти и хранителни добавки с антиоксидантно действие. Ползите от процеса са двойни. От една страна се получава чист продукт, а от друга застрашените рибни видове получават нов шанс за оцеляване. Вече има сериозна алтернатива, която замества улова им заради съдържание на Омега-3 мастни киселини в месото им.
Мария Алварес, биолог: “Концентрацията на Омега-3 в микроводораслите е много по-висока, отколкото при рибите. Важно е да се разбере, че Омега-3 мастните киселини от водорасли са много по-естествени. Самите риби не произвеждат Омега-3. Те ги натрупват в тялото си, като поглъщат водорасли.”
Минусът на технологията засега е свързан с оскъпяването на процеса. Химичните добавки го правят по-евтин, но компромисът е свързан с чистотата на крайния продукт. Очакванията са… очаквани – испанското ноухау да намери масов прием в производството и да понижи цената здравословната козметика и храни в бъдеще.
