Очакват се значителни печалби за млечните продукти и свинското месо от ЕС в случай, че Общността сключи търговски споразумения с 12 трети страни, каквито стъпки прави в момента Съюзът. Двата подотрасъла срещаха трудности през последните години и които вече показват признаци на възстановяване. От друга страна уязвими ще бъдат производството на говеждо месо и ориз, произтичаща както от последиците от търговията, така и от спада на цените на производителите. Степента на въздействие за тези продукти се различава в зависимост от това дали става въпрос за „амбициозния сценарий“ (пълно либерализиране на 98,5 % от продуктите и частични съкращения на митата от 50 % за останалите продукти) или „по-консервативния сценарий“ (на пълно либерализиране на 97 % от продуктите и 25 % съкращения на митата за останалите продукти), изложени в проучването.
Това се казва в икономическо проучване на кумулативното въздействие на 12 бъдещи търговски споразумения върху селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост, включително конкретни резултати за производствените цени и производствените обеми за редица продукти, представляващи 30 % от стойността на износа на ЕС в този отрасъл. Проучването бе представено от Европейската комисия представи на министрите на селското стопанство на ЕС.
Резултатите от проучването потвърждават също така, че настоящият подход на ЕС за ограничаване на либерализацията на вноса на чувствителни селскостопански продукти във всички търговски преговори е правилен. При постигнатото неотдавна споразумение с Канада (известно като ВИТС) ЕС ще премахне 92,2 % от селскостопанските си мита при влизането в сила на споразумението (като процентът ще достигне 93,8 % след седем години). ТК за говеждо месо в рамките на ВИТС възлизат на 45 838 тона и ще бъдат приведени в действие през следващите 5 години — това се равнява на около 0,6 % от общото потребление в ЕС. Друг пример е оризът: с търговското споразумение с Виетнам ЕС само частично ще се либерализира вносът на ориз, като тарифните квоти за ориз представляват около 8 процента от общия внос на ЕС; две трети от тях ще бъде за ориз, който не се произвежда в рамките на ЕС, или ще бъде допълнително преработен в оризовата промишленост на ЕС.
Поради ограниченията на наличните методики списъкът на селскостопанските продукти, за които проучването представя по-подробен анализ, не е изчерпателен. Възможните ползи за важни продукти с висок потенциал за износ — като плодове и зеленчуци, вино, зехтин и преработени храни (около 70 % от стойността на износа от ЕС на продукти от хранително-вкусовата промишленост) — като цяло не могат да бъдат подробно оценени количествено; същото се отнася и за ползите от подобрената защита на географските указания.
Оценката се съсредоточава единствено върху последиците, породени от реципрочната либерализация на митата при внос между ЕС и съответните търговски партньори, като не се вземат предвид други разпоредби с икономическо въздействие (напр. смекчаването на нетарифните мерки — особено на санитарните и фитосанитарните мерки). Извън обхвата на настоящата оценка остава въздействието на мерките, предприети от ЕС с цел защита на уязвимите подотрасли при осъществяване на търговски сделки, като например системното използване на ограничените тарифни квоти (ТК).
Проучването не представлява предвиждане или прогноза, а е една много теоретична разработка, която отразява потенциалните резултати от успешното сключване на споразуменията, попадащи в неговия обхват.
В коментар на проучването вицепрезидентът Юрки Катайнен заяви: „Като цяло перспективата пред европейския селскостопански износ с висока стойност е обещаваща Проучването показва, че има чувствителни въпроси, но поставя акцент само върху един подотрасъл на селското стопанство, като не прави оценка на редица продукти на хранително-вкусовата промишленост със значителен експортен потенциал. Стремежът към балансираност е отразен в стратегията за търговски преговори на ЕС, с която се опитваме да защитим нашите чувствителни подотрасли чрез мерки като тарифните квоти, при максимална защита на нашия интерес винаги, когато това е възможно.“
„По-специално, растежът при преработените храни също така благоприятства първичното производство. Износът на селскостопански стоки на ЕС осигурява пряко 1,4 милиона работни места, а други 650 000 работни места в хранително-преработвателната промишленост зависят и от способността ни за износ. Икономиката на ЕС като цяло реализира значителни ползи от търговията, както е видно от неотдавнашното споразумение за свободна търговия с Южна Корея.“
Комисар Хоган заяви: „Някои държави членки и заинтересовани страни са изразили загриженост относно общото въздействие на двустранните търговски споразумения, към чието сключване ЕС се е стремил и продължава да се стреми. Настоящото проучване е в отговор на тези опасения — въз основа на направените предположения то показва, че последиците от международните търговски споразумения за селското стопанство и европейската хранително-вкусова промишленост са като цяло положителни.“
Комисар Хоган също така изтъкна, че е важно да се отбележи, че заключенията на проучването на кумулативното въздействие не представляват прогноза за успешното прилагане на тези 12 споразумения за свободна търговия, като се има предвид, че то се основава на много специфичен набор от допускания, които могат или не могат да са показателни за позицията на ЕС в преговорите за споразумения за свободна търговия. Например, проучването не взема предвид възможното смекчаване на нетарифните мерки, за които понастоящем не съществуват надеждни оценки. С използването на тарифни квоти за чувствителни продукти, с които обикновено се свързват търговските преговори, е важно да се постигне балансираност в селското стопанство на ЕС, както и увеличение на износа чрез защитата на географските указания на ЕС, каза той.
Допълнителни разисквания по резултатите от проучването ще има в Съвета по селско стопанство в рамките на малтийското председателство през януари.
Проучването на кумулативното въздействие върху селското стопанство не заменя по-широкообхватните и задълбочени оценки на въздействието и оценките на въздействието върху устойчивото развитие, извършвани в хода на отделните търговски преговори.
