Биоземеделие в Косово започва да се развива преди няколко години. Както и у нас, приоритет са плодовете, зеленчуците и пчеларството, а в последно време – и медицинските растения. Био разсадът за медицински растения заема 170 ха, по-голямата част от площта е заета с лайка – 70 ха, разказа пред „Агрозона“ Бали Лестрани, началник на дирекцията за растениевъдство и напояване в косовското агро министерство. Биоживотновъдство все още не се практикува. Въпреки че природните условия са добри за развиването му, няма финансова помощ от правителството, каза Лестрани.
90% износ
90% от био продукцията се изнася към Швейцария, Германия, Австрия. В Косово се реализира съвсем малка част от производството заради високата цена и ниския стандарт на живот на населението, обясни Лестрани.
За събиране на био гъби и подправки сертификат имат 5 компании, а коннтролният орган е от Албания. Две са сертифицираните компании за преработка, въпреки че до краен продукт не се стига, а само дополупреработена продукция. Тя се изнася за Австрия, където се опакова, тъй като крайният продукт изисква и маркетинг, а той не се подкрепя от държавата, няма и пилотни проекти.
Тази година за пръв път правителството е отпуснало директни плащания за хектар – 2000 евро, биологични насаждения.
Над 3000 семейства се изхранват от биозмеделие. В момента държавата работи върху вторичното законодателство в сектора и финализирането на плана си за действие за биоземеделието, каза още Лестрани.
