На 13 август ловците в България отново ще извадят пушки и ще тръгнат на лов за птици. По традиция сезонът се открива с лов на пъдпъдъци, гургулици, гривяк, горски бекас и обикновена бекасина. В националната организация има 118 хил. ловци, обединени в 139 сдружения и над 2 200 ловни дружини. В пленарната зала на сегашното Народното събрание работят 82-ма техни колеги. Ловците очакваха промените в Закона за лова и опазване на дивеча да влязат за второ четене до края на лятната сесия, след като Комисията по земеделие окончателно обобщи направените предложения между първо и второ четене, и подготви проектозакона за влизане в зала. „Промените в закона са очаквани, защото с тях се опитахме да решим част от проблемите, които бяха поставени от националната организация на протестния митинг миналата година.“, сподели пред „Агрозона“ Иван Петков, председател на Съюза на ловците и риболовците.
Според него повече от 25 години България няма ясна стратегия за развитие на ловното стопанство. То се развива в един хаотичен период, в който всеки, който дойде на власт, по едни или други причини прави някакви промени в законодателството. От ловната организация обаче настояват за промените, защото е необходимо да се създаде нов регламент, в който трите субекта – държавата, неправителствения сектор и бизнеса, които са в организацията и управлението на ловното стопанство да се синхронизират. „Това е едното от основанията, които ни карат настояваме за сегашните промени.
Около 190 участъка в страната
са отдадени на бизнеса
Освен това една голяма част от държавните ловни райони също са отдадени и се появи проблемът с т.нар. капани, с които арендаторите на тези територии започнаха да набутват дивеча в заградени територии, където го отстелват в почивните дни.“, уточни експертът. Със сегашните промени в известна степен се решава този въпрос – забранява се улавянето с капани на дивеча от свободните територии, които са основно на ловните сдружения и дружинки. „Това е един от въпросите, които се решават частично, защото нашето искане е да се премахнат въобще оградите. Ние по принцип сме против това в оградените площи да се извършва групов улов на дива свиня. Но този въпрос не може да се реши със сегашната промяна, но поне частично се забранява улавянето на дивеч с капани от свободните територии.“, казва Петков. В закона вече има заложен текст, с който се задължава държавата
До една година да приеме
стратегия за развитие на
ловното стопанство
Това е много важно, защото след това ще се отиде на нов Закон за лова, за който организираните ловци отдавна питат. Освен това е от значение законът да мине, защото в досегашната практика заповедта на министъра за границите на ловно-стопанските райони не подлежеше на обжалване.
„С новия законопроект вече е възможно сдруженията да се защитят пред съда, когато срещу тях се извършва административна агресия, свързана с промяна на границите, заради чужди интереси“, каза още шефът на ловците у нас.
Досега беше възможно две дружини без общи граници да сформират ловно сдружение на територията на едно или няколко съседни лесничейства. В момента има дружина от Елена, която членува чак в Сливен, въпреки че са от двете страни на Балкана. Или пък от Годеч членуват в Берковица, защото някъде лесничействата имат макар и малка обща граница. Сега с промените се изисква дружините да имат общи граници, когато става дума за сформиране на сдружение. Това позволява от гледна точка на комуникацията и обществения интерес най-добре да се стопанисва дивечът.
Когато две дружини създават сдружение те обединяват и кадровите, и финансовите си възможности.
