Джеф Верхаарен е президент на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти от 2011 г. Той е от Белгия и е дългогодишен агрожурналист. В България бе за първата си среща с най- младата организация в мрежата „Асоциация на селскостопанските журналисти в България”, която е сформирана тази година с председател Екатерина Терзиева.
Г-н, Верхаарен, защо сте тук?
– В България съм като президент на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти, за първата ми среща с най- младата асоциация в мрежата, в която членуват колеги от 22 страни, на българските селскостопански журналисти с председател Екатерина Терзиева, която се създаде по- рано тази година. За това съм особено щастлив да видя толкова ентусиазирани и задружни колеги, защото аз самият съм дългогодишен агрожурналист.
– Какво знаете за българско земеделие, господин Верхаарен?
България е най – известна с розите, розовата вода. Също така, България е водеща в областта на ферментационната индустрия – имам предвид компанията Биовет. Също така, във вашата страна е и белгийската компания Екофос груп с уникални иновации в света на фосфатите, както и с производството им/ четете по-нататък в броя б.а./…
– Белгийското земеделие през вашия поглед?
– О, Белгия бих казал, че прилича на един град…защото е много малка, и поради тази причина е принудена да развива интензивно земеделие. В страната са развити секторите –плодове и зеленчуци, млечната индустрия, говедовъдството, свиневъдство. Ето по какво Белгия се различава от България, която има развито зърнопроизводство, а в същото време няма така добре развито животновъдство. Да, наистина млечната индустрия вече не е така подкрепена в ЕС, вече важат правилата на свободния пазар, но в крайна сметка, всички сектори на земеделието рано или късно ще станат подвластни на свободния пазар…
– Има ли силни браншови обединения в агросектора в Белгия?
– О, да, при нас кооперативите играят много съществена роля, особено когато това се отнася за продажба на агропродукцията. Маркетинговите кооперации са тези, които договорят цените с рителите.
– Вие сте един от журналистите, които много пишат за соята. Какви са основните проблеми?
– – Соята е изключително важна суровина както за човешката храна, така и за фуражите. Въобще нуждата от протеини за храна на животните е един от първостепенните проблеми в Общността. В момента ЕС е зависима от вноса на соя преди всичко от Аржентина, Бразилия и САЩ и затова ние търсим различни алтернативи на този внос, включително и рециклиране на хранителни отпадъци, които да са източник на протеини за храната на животните. За съжаление соята, която се отглежда в Европа не е достатъчна, като количество и като добиви. Нашата соя не е достатъчно защитена от вноса, и може би предстоят промени в законодателството. По принцип най- гоемите производители на соя са Италия, Хърватия, Сърбия, района на Дунав, на Балканите и затова България би могла да стане сериозен производител на тази толкова важна култура земеделска култура.От друга страна се оказва, че европейската соя не е конкурентна, защото излиза, че е по- евтина тази, която идва през Океана, отколкото тази, която трябва да се транспортира от делтата на Дунав до вътрешността на континента. Ще трябва добре да се помисли и за водния транспорт.
Светлана Трифоновска
