74% от рибните запаси в Черно море са прекомерно или напълно експлоатирани или унищожени, а 17% се възстановяват, след като са били увредени. Това се посочва в доклад, цитиран от Европейската комисия, алармират от WWF България.
От организацията посочват, че свръхуловът е систематичен отгоре надолу по хранителната верига – първо големите хищници – есетрите, черноморските акули и делфините, после паламудът, скумрията и калканът, а сега и цацата и хамсията.
Нелеката политическа обстановка около морето допълнително усложнявала проблемите със свръхулова и замърсяването според природозащитниците. Те отбелязват, че само две от шестте крайбрежни държави са членки на Европейския съюз, а част от крайбрежието попада в територии със спорен статут като Крим и Абхазия. Това затруднявало изключително много не само планирането на мерки за подобряване на екологичното състояние, но и събирането на точни научни данни за рибните запаси и устойчивостта им.
Природозащитниците препоръчват на потребителите да търсят сертифицирани продукти. Те посочват, че насърчават употребата и на местна морска храна, но за целта били необходими данни, че уловът й не уврежда съответните екосистеми. Данните за Черно море обаче били доста оскъдни и на тяхна база трудно можело да се съставят адекватни съвети към потребителите.
Според данни от публикувания наскоро доклад „Жива синя планета на WWF” за последните 40 г. рибните запаси, използвани за храна, са намалели почти наполовина. Това поставяло в опасност препитанието на повече от 800 милиона души по света, при които то зависи от улова, преработката, производството и продажбата на риба и морски продукти. От доклада става ясно, че развиващите се страни са най-засегнати. На тях ЕС е посветил Европейската година за развитие 2015.
