На снимката на преден план: Надя Бочева от инвестор.бг, зад нея част от журналистите- участници разглеждат малката мандричка на Александър Алекснадров от Балювица
Героите на Радичков творят чрез земеделие и животновъдство
Западният Балкан е скрил ведрото си лице зад пелена от дъжд. Този път журналистическия тур на Cap for cap е районът около Лопушанския манастир, Боровица, Балювица, Белоградчик. Знакови места от Резервата. За тези, които не знаят, Резервата е метафора. Това е името, което хората от Северозападна България са дали на трите области Врачанска, Монтанска и Видинска.
Александър Александров оставя бизнеса с Луна парк и започва да гледа овце, а сега и по наредба 26 да го преработва на сирене. Той е от малцината, които се доверяват на науката и назначава близо две години технолог в мандричката си, за да се учи от него как се прави качествено сирене. “Има два вида фермери- едните са с куфрчета, които само изчисляват как да получат субсидии, другите са като мен, за които фермерството е начин на живот, а не бизнес.”
Резерватът това е мястото, където въпреки наложената с десетки години/от 60 –те на 20 в/ негласна политика на икономическо, духовно пренебрежение и изолация, хората са запазили остротата на духа. Също амбицията за успех, знание и полагат нечовешко усилие да съхранят българската си идентичност. Тук доходите в цифри са най-унизително ниски от всички области на страната, а правенето на бизнес се съизмерява с героизъм.
Чудотворната плачеща икона в Лопушанския манастир. Молитвите пред нея сбъдват надежди, а много бездетни семейства са се сдобили с рожба.
Игуменът на Лопушанския манастир Христодул продължава да издирва имената на загиналите по време на Чипровското въстание, чиито кости са били в двора на обителта. За да им четем молитви и да ги споменаваме в литургиите. С мъченическата си смърт, те са светци, каза игуменът. Манастирската църква се нуждае и от поправка на купола. Ако има християни и добри хора, които биха искали да помогнат, публикуваме по- долу сметката, по която могат да преведат сума, която им е удобна.
Интернешънъл Асет Банк клон Монтана
В полза на Лопушански манастир Св. Йоан Предтеча
BG IABGBGSF 1719010936300
В интерес на истината, едва в тази Програма за развитие на селските райони /ПРСР 2014-2020 г./ проектите на фермери от този район получават допълнителни точки за поощрение.
Предизвикателство за медиите
Журналистическият тур по тези места е предизвикателството, което този път отправят домакините от Cap for CAP, проект на Икономедия, за който Агрозона вече писа. Негов ръководител е Любомир Василев. Като съорганизатори са Юлия Григорова от WWF, както и Мирослава Дикова от БДЗП, координатор за този район на българошвейраския проект За Балкана и хората.
Освен журналисти, в обиколката участват еколози от WWF и Швейцария.
Да, WWF са на линия, а Райна Попова е винаги насреща, когато стане много напечено / вдясно с русата коса и усмивката/
Ах, какви сладка от горски ягоди, лютеници се варят и пекат на тази печка с дърва. Това е изрядно чистата кухня, където дамите от Синевка майсторят своите деликатеси в село Превала. Те сами берат плодовете и приготвят чудеса от тях. Продават ги в уютното си магазинчев Превала, или на фермерските пазари. Мая Ангелова/жената вдясно е собственик на микропредприятието за преработка на горски плодове в сладка “Синевка” ООД в с. Превала, подкрепено по проект за “Балкана и хората”
Предизвикателство, защото районът е не така популярен в медиите, както например обекти от Южна централна, източна, и западна България. Въпреки атрактивните природни, културни, исторически, балнео дадености,страда от достатъчна липса на инвестиции.
Юлия Григорова WWF и швейцарецът Бертран Сансоненс,експерт от международната природозащитна организация Pro Natura
В резултат на това доминиращо е монокултурното земеделие и малки животновъдни ферми. В интерес на истината проектът За Балкана и хората е един от тези, които са дали шанс на малки и млади фермери да започнат свой семеен бизнес и да получат относителна икономическа свобода.
Мирослава Дикова е координатор по проекта За балкана и хората за Западен Балкан. Тя е един от иницаторите на фермерския пазар в кв. Борово в столицата, където фермерите от този край продават продуктите си.
По тези места са особено популярни Юлия Григорова и Мирослава Дикова, които са помагали в създаването на МИГ- овете, и са защитници на малките фермери. Сами те признават, че Западния Балкан и хората, които живеят там, е мястото, където се чувстват най- добре, защото усещат истинския вкус и мирис на живота.
Ето, това са част от храните на Западния балкан, за които Юлия Григорова признава, че може да издържи седмица без да хапне в Брюксел, при мисълта, че след това ще се нахрани с баницата с чипровски кори, лютеница от този край, и вкусни сладкиши приготвени с горски сладка.
Дух и материя
В обиколката са включени посещение на овцевъдната ферма, регистрирана по наредба 26 за производство и преработка на мляко на Александър Александров от с. Балювица, винарна Боровица в едноименното село, цех за производство на домашни сладка Синевка в с. Превала на Мая Ангелова, 26 годишният пчелар и студент Тодор Пушкаров от с. Меляне.
Омагьосващите вина на изба Боровица, 80% от които заминават за Америка. Тук е и невероятното и уникално Ориндж, естествено оцветено от желязото в почвите, където са отглеждат лозята. Северозападния ръкав на България от Враца до Видин, все едно не съществува на картата на България, а тук почвата, климата и хората правят чудеса, със страст говори за този край и собственичката на избата Адриана Среброва, която е дошла от Южна България тук и е превърнала в кауза на живота си сътворяването на изящни вина от Северните лозя на страната ни.
И за да бъде истински в духа на Дух и материя, световноизвестната пластика на Андрей Николов от Враца, другите спирки са светините – Лопушанския манастир, мистичните Белоградчишки скали и ателието на майстора дървопластик Чавдар Антов в с. Меляне, което се намира в някогашно училище.
Светлана Трифоновска
Повече в ноемврийския брой на списание Агрозона
