Данните за увеличаването на броя на заетите през първото тримесечие на 2014 г. бяха в унисон с очакванията на повечето анализатори за положително развитие на пазара на труда. В същото време мащабът на подобрението (увеличение с близо 40 хиляди работни места на годишна база) може да се опише като изненадващ на фона на все още бавния ръст на икономиката. По-задълбочения преглед на данните на НСИ за състоянието на пазара на труда потвърждава някои от положителните сигнали, но и разкрива някои притеснителни тенденции, които могат да имат ефект върху по-нататъшното възстановяване на трудовия пазар. Един от тях е рекордно ниската икономическа активност на младежите през първите три месеца на 2014 година.
Младежите не работят и не търсят работа
През първото тримесечие на 2014 г. коефициентът на икономическа активност на лицата между 15 и 24 години пада до невиждано ниски през последното десетилетие нива. Наблюдава се рязък спад както на броят на заетите младежи, така и на тези, които си търсят работа.
Графика 1: Коефициент на икономическа активност на лицата на възраст от 15 до 24 години, %
Прави впечатление, че спадът на икономическата активност на младежите на годишна база започва още през последното тримесечие на 2013 г., но проблемът се задълбочава в началото на 2014 г. Това означава, че повече млади хора дори не са опитали да търсят работа, след като са я изгубили или изобщо не са започнали да търсят първа работа (спад както на безработните, така и на заетите).
Предвид поредното увеличаване на минималната работна заплата от началото на годината и утежняването на законовите изисквания за провеждане на стажантски програми, може да се очаква и по-нататъшно задълбочаване на тази тенденция, особено в по-бедните области на страната. В същото време част от спада може да бъде отдадена и на преустановяването на редица младежки програми за заетост през последните няколко месеца. Надеждата на правителството е, че програмите за заетост в рамките на европейската инициатива „Младежка гаранция” ще успеят до някаква степен да противодействат на тези процеси.
Въпреки това от дългосрочните данни за младежката активност на пазара на труда е видно, че проблемите с адаптацията на младите на пазара на труда продължават да се задълбочават. Програмите за временна заетост и платените стажове лекуват симптомите, а не причините за този процес – а именно анахроничната образователна система и недостатъците на трудовото законодателство. След няколко години на „борба” с младежката безработица на трудовия пазар е видно, че структурно нещата не са се подобрили. Дори напротив – щом спрат програмите, заетостта изчезва.
Явор Алексиев
