Така повелява традицията – на втория ден на Коледа да се чества паметта на Свети Йосиф Обручник, земният баща на Христос, както и паметта на цар Давид, родоначалник на Христос и на Яков, първият християнски епископ на Йерусалим. А денят – 26 декември да бъде празнуван като Денят на татковците.
Трудно е да се каже, че у нас, в България има такава традиция да се празнува Денят на бащата, но тя съществува от 1997 г. Денят е обявен за официален празник от 36-ото Народно събрание на 10 декември 1991 г. Според решение от 28 март 1997 г. на Второто национално общо събрание на съюза “Ние жените за достойнство и равенство” 26 декември, църковният празник на Св. Йосиф Обручник, земният баща на Исус, се отбелязва като празник на бащата.
На този ден се отбелязват бащинството и родителските грижи, а “послушните” татковци получават подаръци от своите деца – подобно на майките на техния ден. Внимание получават и бъдещите бащи. Денят на бащата се празнува по различен начин в различните страни.
Според католическата традиция празникът се чества на деня на свети Йосиф – 19 март, но в повечето страни денят на бащата е светски празник и не съвпада с религиозния.
Традицията за неговото празнуване идва от САЩ, където дъщерята на ветеран от Гражданската война, който сам отглежда шестте си деца, иска да почете неговите усилия и всеотдайност.
На 19 юни 1910 г. тя организира празник в негова чест в град Спокейн, но инициативата й бавно набира последователи.
Президентът Калвин Кулидж препоръчва празника да стане национален през 1924 г. Денят е признат за официален едва през 1972 г., когато на власт в Белия дом е Ричард Никсън.
