Парите за рехабилитация и възстановяване на хидромелиоративния фонд в страната – 849 млн. лева, които са предвидени в Плана за възстановяване и развитие предизвикаха много шум в последните седмици, а намеренията да се възстановят напоителните ни системи бяха подложени на тежки критики, които може да доведат до изпускането на единствения шанс за родното земеделие да се решат проблемите с напояването и отводняването.
Представителите на бранша се запознаха работата по изготвяне на Националния план за възстановяване и устойчивост, която стартира през месец август 2020 г. Това се случи по време на заседанието на Консултативния съвет по биологично земеделие, което се проведе днес чрез видеоконферентна връзка и бе открито от министъра на земеделието, храните и горите проф. д-р Христо Бозуков. По време на заседанието стана ясно, че 250 млн. лв от средствата, предвидени за напояване ще бъдат преориентирани към биологичното земеделие.
В мандата на служебното правителство бяха предприети действия за подобряване на проекта на План, като в хода на актуализацията МЗХГ събра и анализира вижданията на земеделския бранш за приоритетните инвестиции, които могат да бъдат финансирани. В съответствие с постъпилите предложения и при отчитане на изискванията на Механизма за възстановяване, министерството подготви нов проект за сравнително кратък период от време, за подкрепа на инвестиции, свързани с по-успешното адаптиране на отрасъла към изискванията на зеления и цифровия преход. Наименованието на проекта е Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство. Общият размер на средствата по него възлизат на 250 млн. лева. Проектът е изпратен от Министерския съвет към Европейската комисия и се очакват нейните коментари и становище относно допустимостта му за финансиране. Съвсем скоро предстои да бъде публикувана за обществено обсъждане актуализираната версия на Плана в това число и постъпилите нови проектни предложения, съобщиха от пресцентъра на МЗХГ.
Възможностите за подкрепа чрез секторни политики
На заседанието на Консултативния съвет по биологично земеделие са обсъдени и възможностите за подкрепа чрез секторни политики, а именно информация, реклама, къси вериги на доставки, както и участие в изложения и форуми. Към момента има 11 текущи схеми за държавни помощи за сектор „Растениевъдство“ в обхвата, на които влиза и биологично растениевъдство.
Проблеми с биорегистъра
В рамките на срещата бяха дискутирани още проблемите в биорегистъра и възможностите за оптимизация и намаляване на броя на операторите в системата на контрол. Към момента активните договори в биологичния регистър са 5100. Само от началото на годината са прекратени 1300 договора. Основната причина за това е преустановяване на ангажиментите по биологично земеделие, които са започнали през 2015 г. и за които след 2020 г. не е проявен интерес от стопаните за удължаване по мярка 11.
„Създадени са множество системи, които затрудняват, както биологичните производители, така и служителите на МЗХГ и ДФЗ. Това води до голям процент грешки, както и неточности и затруднения при въвеждането и администрирането на всякакъв вид данни“, коментира заместник-министърът на земеделието, храните и горите Явор Гечев. Той уточни, че в следващия рамков период трябва да има предварителна допустимост, както и цялостно обединяване на редица от данните. „Това ще даде възможност за изчистване на повечето от грешките при това автоматично от самите системи, защото към момента голяма част от нещата по отношение на биологичния регистър се правят ръчно“, посочи заместник-министър Гечев. По думите му, за следващия рамков период изискванията на Европа включват оптимизиране на системите, както и направата на предварителни електронни отчети. Така ще се спестява много повече време, когато цялата информация е обединена и се търси на едно място, а не на отделни такива.
