– Г-н Тодоров, все още ли сте на мнението от миналата година, че ПРСР не се управлява добре?
– Да, на това мнение съм, няма промяна. Бюджетите не се управляват добре, подредбата на приемите също. И критериите, които се залагат, не са премислени добре. Трябва да има промени в мерките. Естествено, това трябва да се направи, след като бъдат разгледани голяма част от проектите, когато те бъдат ранкирани и оценени. Необходимо е да се извърши много внимателен анализ, да се действа бързо и да се коригира наредбата своевременно, за да има достатъчно време преди следващия прием.
Програмата стартира с прилагане на мерките, по които имаме най-голям опит – 4.1 и 4.2, аналогичните на 121 и 123 от предния програмен период. За съжаление те стартираха, без да могат да се прилагат новите моменти в регламента, спуснат от Брюксел, а именно късите вериги на доставки, интегрираните проекти, колективните инвестиции. Това са все новости, които щяха да са полезни на земеделците у нас. Не стартираха и възможностите за напояване – имахме феномен – проекти за овощни градини и оранжерии трябваше да се правят без напоителни съоръжения. Бюджетът също не беше преценен добре – при две години липса на инвестиции в тези направления се пусна минимална сума, а трябваше да е точно обратното – да има повече средства, за да има усвояване и да тръгнат проектите успешно, а не с фалстарт – одобряване само на една четвърт от подадените.
– Вашите предложения за промяна в индикативния график?
– Предлагаме прозорците за кандидатстване по 4.1 (мярката за инвестиции) и 4.2 (мярката за преработка) да бъдат изтеглени по-напред във времето, за да може проектите, които ще бъдат отказани поради липса на бюджет, да се входират пак. Така предвидени, приемите са с твърде голям интервал – през една година, което означава, че проектите, които не са одобрени, една година по-късно трябва да се актуализират почти на 100%. Преди приема по 4.1 е добре да се изтегли напред във времето мярката, даваща възможност за създаване на организации на производители. Това е важно, за да могат първо да се сформират организациите и след това да им се даде възможност да кандидатстват за колективни инвестиции. Идеята на колективните инвестиции е да се създадат бази, да се изградят складове за съхранение и инфраструктура към тях – вложения, непосилни за малките производители. Необходимо е също да се включи възможност за кандидатстване по 6.4 с цел да се направи така, че там, където има силно земеделие, да се даде възможност за развитие и на неземеделски дейности.
– Не е ли положителен фактът в този програмен период, че бенефициентите трябва да започнат да инвестират в рамките на 9 месеца след подписване на договорите?
– Идеята на АЗПБ е да бъде направено така, че бенефициентите, сключили договор, ако се откажат от инвестицията в рамките на предвидения 6-месечен период, средствата, заделени за тях, да могат автоматично да бъдат насочени към проектите, които не са одобрени. Разговорите ни с ръководството на Министерството на земеделието и на Фонда са насочени към това да не се отказват проектите, за които няма бюджет, а да се изчака 6 месеца и освободеният ресурс да бъде използван за тях. Така няма да се налага фермерите да кандидатстват наново.
– Какво става с нормативния документ срещу създаването на изкуствени условия за печелене на проекти?
– Одобряваме такъв подход. Виждаме, че има и желание от страна на администрацията. Г-н Порожанов каза, че ще се създава такава наредба, но към момента няма действия в тази посока. Особено сега, с новите критерии, свързани с приоритетните сектори. Вижда се, че се правят изключително много нагласени на хартия проекти. Сега те печелят финансиране, но проблемите с тях ще започнат при изпълнението и в периода на мониторинг – много хора не са наясно, че в този програмен период ще има мониторинг на изпълнението на бизнес плана и трябва всичко, което е заложено в търговската и производствена програма, да се изпълнява. В момента в договорите се залага минимум 50% изпълнение на бизнес плана. Това означава, че бенефициентът е длъжен да направи това, което е записал. Нагласените на хартия проекти ще станат изискуеми и ще подлежат на санкция. Смятаме, че срещу създаването на изкуствени условия трябва да има наредба.
– Като цяло политиката на настоящата ОСП е да се разбие монокултурното земеделие в Европа, ще се случи ли това и у нас?
– Брюксел зададе много добри идеи за това как бихме могли да подобрим ситуацията. Даде се възможност за обвързана подкрепа с производството, защото в цяла Европа я има същата конюнктура – когато има еднакво продпомагане на декар, хората произвеждат онова, което им е най-изгодно, именно зърното. Затова се промени политиката на подпомагане в цяла Европа. Нови моменти са колективните инвестиции, за които вече стана дума, иновациите, енергоспестяващите технологии, финансовите инструменти и късите вериги на доставка.
– Но нали тези моменти ги има заложени в новата ПРСР?
– Ние въведохме уж всичко от това, но реално не се прилага. Обвързаното подпомагане пак се обвърза с декар и нямаме стимул от единица площ да произвеждаме повече и по-качествена продукция. Същото се случва и с животновъдството. Мярката за организациите на производителите се предвижда да започне да се прилага след втория прием по 4.1, т.е. и в първия, и във втория прием, няма да има колективни инвестиции. Не виждаме работа по мярката за късите вериги. Идеята на Брюксел беше да се намали броят контрагенти между земеделските производители и преработвателите – проблем не само в България, но и в останалите страни от Европейския съюз. Интегрираните проекти също не тръгнаха. Почти всички новости в регламентите, които считаме за изключително полезни за нас и ги подкрепяхме по време на обсъжданията, ние като държава не успяхме до момента да ги въведем по начин, по който да дадат своя ефект. Като цяло наредбите се направиха така, че да е по-лесно на администрацията. Всички споменати новости бяха отложени във времето и на практика не се въведоха.
– Май се задават проблеми с доказване на българската суровина по мярката за преработка?
– Предложението на АЗПБ беше да се даде критерий, в който стъпаловидно, съобразно процента преработена българска продукция да се дават допълнително точки. Бяхме предложили от 50 до 100% със стъпка през 25% да се стимулира преработката на българска суровина. Това не се прие от Комитета по наблюдение на ПРСР. Въведе се като изискване за кандидатстване сключен договор с български производител за доставка на поне 30% от суровината. За съжаление това изискване лесно може да бъде заобиколено от недобросъвестни бенефициенти, тъй като се отнася само за първата година от търговската програма. Другото, което не се прие, беше предложението на АЗПБ да се даде предимство на преработката на зърно. То е от малкото земеделски продукти, чието производство надхвърля вътрешното потребление. С цел добавената стойност да остава в страната, идеята на асоциацията е да се даде предимство именно на преработката на зърнени култури у нас. Прилагането на подобни мерки е начинът, по който можем да постигнем по-голям дял на български храни на пазара в страната. Ако се следва тази посока, ще продължи вече започналата тенденция на нарастване производството на плодове и зеленчуци в България.
