Йонел Попа е съветник в министерство на водите и горите на Румъния. Дейността му е предимно в частта на европейските горски, като взема участие в редица международни проекти, включително и в партньорства с България
Господин Попа, какво е сътрудничеството между България и Румъния в сферата на горите?
Двете страни работим и обменяме опит постоянно за опазването и подобряването на горските системи. Самият аз участвам в няколко проекта, които са съвместни с България. В момента работим заедно с колеги от Софийския университет и от вашия горски институт. Често извършваме инспекции и предприемаме съвместни действия в горите, които се намират около река Дунав.
Една важна тема, за която трябва да отговаряме и двете страни са заливните гори по поречието на Дунав. Там се предприемат мерки за опазването им и устойчивото стопанисване. Заедно изграждаме карта на заливните гори, с която да се съобразява например планирането на нови пътища, промишлени зони, бъдещи ветроенергийни и соларни паркове.
Темата е важна, тъй като по Дунавските острови се срещат около 1100 животински вида, сред които 160 вида птици, над 100 от които гнездят там. В горите може да се открият големи запаси от чапли, корморани и лопатарки, а в тях гнездят и зимуват световно застрашени видове птици.
Има ли голяма разлика между българската и румънската гора?
Определено има такава и тя се усеща най-вече в Южната част на България. Самият климат там е по средиземноморски, което обуславя растежа на по-различни видове. Горите обаче, които срещаме в Рила са много подобни на румънските. Единствено, при вас има голямо присъствие на борове, което липсва в Румъния.
Като цяло обаче оценката ми за стопанисването на българските гори е много висока. Бих казал, че двете страни се движим в една и съща посока, използваме подобни методи за управление, борба с бракониерството и стопанисване. Затова е изключително важно да поддържаме силен диалог и да обменяме постоянен опит било то в борбата с вредители и болести или в други аспекти.
Колко човека са заети в румънския горски сектор?
В горската администрация работят около 20 хиляди души, включително горски рейнджъри и инженери. Горската площ на страната ни е около 7 милиона хектара, което представлява 27 % от цялата площ на Румъния.
Какви проблеми срещате в сектора?
Основният проблем с горите в Румъния е, че половината от тях са частни. Говорим за малки собтвеници, с разпокъсани земи, което прави организацията им много трудна. В момента ние се опитваме да ги организираме.
Същевременно, в миналите 10 години имахме редица проблеми с незаконната сеч. В горската администрация обаче въведохме политики и правила, за да намалим този проблем. Те се доближават до голяма степен до мерките, които прилагате във вашата страна. Трябва да отбележим, че в момента сме успяли до голяма степен да прекратим бракониерските практики и нямаме проблем с тях. Налагаме големи санкции и разчитаме на нашите системи. По закон разполагаме с много стриктни правила, за да може някой изобщо да извърши сеч. Първо, всички гори трябва да притежават план за управление, за да може да се обработва дървесината в тях. Не може да режеш дървета, ако нямаш план за управление, което е много добре.
Трябва да кажем, че голяма част от проблемите със сечта идват и от реституционалните процеси в Румъния. След 1999 година имаме редица закони за връщане на горите на техните предишни собственици, но това не става с една проста стъпка, което създава проблеми в горската администрация. Например, ако собственикът има по документи 100 хектара, според първия закон, който се въвежда преди новия век, държавата му дава 1 хектар, в който може да извършва сечи. През 2000 година пък бе приет друг закон, според който се връщат 10 % на собственика, а през 2002 година бе решено да се върнат всички земи с гори, които притежават частниците. Това създаде много предпоставки за проблеми, които вече лека полека се разрешават.
В последните години пък отваряме много дискусии с природозащитни организации, за да увеличим защитените територии. Това е продължаващ процес, с който да създадем мрежа от вековни гори в Румъния. Опитваме се да постигнем 200 000 хектара вековни гори, които да бъдат опазени със закон, независимо дали са в държавна или частна собственост.
Заплашени ли са румънските гори от корояда?
Короядът не е голям проблем при нас. Преди 5 години водихме усилена борба срещу него, но той засегна предимно смърчовите гори, които са извън горските територии, така че не успя да се разпространи мащабно. Трябва да споменем още, че нашата страна се намира по на север и този вредител не представлява заплаха.
Въпреки че в днешни дни на корояда се гледа абсолютно като на вредител, аз желая да споменем и неговата положителна страна. Тези бръмбари всъщност са от фундаментално значение за горските екосистеми, тъй като те са първите, които нападат разлагащата се дървесина и се явяват като важен подмладяващ агент в естествените гори. Когато обаче стигнат до прекалено голямо размножение те могат да нанесат сериозни щети по горите.
