9% ДДС за всички храни ще намали ръста на цените
- Госпожо Иванова, как се отразява политическата нестабилност в страната на хранително-вкусовата промишленост (ХВП) и какви стъпки могат да се предприемат, за да работи секторът нормално?
Политическата нестабилност в една държава винаги се отразява на икономиката. Ние сме сравнително стабилен сектор, защото потреблението ни е относително устойчиво. Но през последните години се натрупаха няколко кризи една върху друга и това дава своето отражение. Ковид кризата наруши веригите на доставки и повиши транспортните разходи и тъкмо се надявахме, че има изгледи да излезем от тази криза започна войната в Украйна, която няма как да не се отрази и на хранително-вкусовата индустрия. Знаете, че тази страна е един от най-големите производители на суровини за ХВП. Заедно с Русия те произвеждат над 50% от слънчогледа, над 30% от пшеницата и около 20% от царевицата в световен мащаб. Затварянето на техния експорт доведе до недостиг на тези суровини в нашата индустрия. За щастие, България произвежда тези продукти и ние сме голям износител на жито, слънчоглед и слънчогледови продукти. У нас няма и няма изгледи да има недостиг или празни рафтове за храни. Но тъй като всички тези стоки са борсови и недостигът им води автоматично до покачване на цените, логично те скочиха и на нашия пазар. Това покачване на основни суровини води до естествено увеличаване и на цените на множество крайни продукти. Ние не осъзнаваме колко са свързани продуктите помежду си и си мислим, че щом няма слънчоглед, няма да има само олио. Да, но олио и слънчогледови продукти, като слънчогледов лецитин има в много от храните, включително и в бебешките, и заместването им е изключително трудно. Единият вариант е стоките да поскъпнат, защото когато има недостиг, цената на тези суровини се покачва, другият е – да бъдат заменени. За част от продуктите това е изключително трудно. Например слънчогледовият лецитин може да бъде заместен донякъде със соевия лецитин, но от една страна не- ГМО соя и соеви продукти има малко, а в ЕС ГМО са забранени, от друга страна, соята е алерген. Тоест в много от продуктите, особено в детските, тя не може да е заместител.
- Какви други проблеми създаде конфликтът в Украйна?
Много са проблемите, които се създават в следствие на войната в Украйна. Скокът на цената на тока и газа се отразиха на производствата. За нашия бизнес е изключително важно да има предвидимост. За да може да поддържаме едни стабилни цени, трябва да знаем другия месец с каква цена на тока и газа ще произвеждаме. Ето защо в момента ние, като членове на големите работодателски организации, поддържаме искането за едно по-дългосрочно решение за компенсиране на бизнеса от гледна точка на енергия и енергийни източници. Друго искане на индустрията, около което се обединиха всички сдружения още при предишната криза, беше искането за намаляване ДДС на храни и напитки на 9%. Единствено България и още две държави в целия ЕС нямат такава намалена ставка.
Много често напоследък по повод инфлацията и скока на цените на храните се сравнява стойността на храните в България и на други пазари и винаги се опитвам да обясня, че в Германия ДДС е 7% и е нормално при това положение нашият продукт да е по-скъп с 13% при равни други условия. Въпреки това нашите производители се стремят да се съобразяват със стандарта на живот у нас и с покупателната способност на хората. Не може да се каже, че храните в България са по-скъпи от тези в други държави. Нашият апел беше да използваме тази антиинфлационна мярка и да бъде свалено ДДС на храните, както препоръча и Европейската комисия. За съжаление, не срещнахме разбиране по този въпрос. Обсъжда се 0% ДДС на хляба. Това безспорно е едно популистко решение! Не че колегите от хлебарския бизнес нямат нужда от подкрепа и не че хлябът не е изключително важен като продукт. Но първо 0% ставка ДДС е забранена в ЕС, така че за мен е интересно как би се реализирала подобна идея на практика. От друга страна, когато се купуват суровини и всичко за производството с 20% ДДС, а крайният продукт е с 0% ставка ДДС, това води до редица проблеми вместо да ги решава. Едно общо намаляване на ставката на 9% за всички храни и напитки би било изключително полезна мярка за намаляване ръста на цените, защото докато продължава конфликтът в Украйна няма как да не продължават да растат и цените. Намаляването би довело и до изсветляване на сивия сектор и деклариране на реалните обороти.
Още по-неефективни са предложенията за намаляване ДДС на произволни продукти и суровини, примерно брашното. Това няма как да доведе до намаление на крайния продукт – хляба, тъй като счетоводно ДДС-тата се прихващат и да, крайният производител ще внася повече ДДС в хазната, за сметка на този на брашното, но цената на хляба няма как да намалее. Подобен подход само повишава разхода по администрирането на ДДС и създава условия за разширяване на сивата икономика.
- Наложи ли се в кризата да бъдат заменяни определени съставки заради скъпите суровини?
Членовете на нашето сдружение изключително много държат на качеството и никой от тях не би направил компромис с качеството. Правят се усилия за сметка на вътрешни ресурси да не се повишават цените, за да бъдат максимално достъпни стоките, но пред нас не стои изобщо въпросът за промяна на качеството на продуктите. Да, наистина, на пазара се наблюдава пренасочване на потребителите към по-евтини продукти, но това вече е избор на потребителя.
Затова ние настоявахме за намаляване на ДДС върху всички продукти, защото това би намалило скока на цените и ще даде възможност българинът да се храни по-качествено и разнообразно.
Има продуктови категории храни, в които има много голям спад. Именно това беше другият ни мотив за намаляване на ДДС, защото има цели сегменти от индустрията, които се задъхват, защото потреблението на техните стоки, ако не са храни от първа необходимост, спада и особено малките предприятия изпитват изключителни затруднения.
- БАБХ либерализира временно правилата за етикетирането на храните в България поради кризата с различни суровини. Какво на практика означава това?
Заради недостига на определени суровини, особено на слънчоглед и слънчогледови продукти в много държави, без България, се породи необходимостта, за да не се спре производството на определени продукти и цели продуктови категории, слънчогледовото олио да бъде заменено с друг вид олио, обикновено с рапично. И тук цялата индустрия в Европа се изправи пред проблема с много строгите европейски задължителни изисквания спрямо етикетирането – изискването на етикета да бъде подробно описано не само, че има растително олио, но и задължително какъв вид олио и от кой вид олио какво количество. Замяната на такъв продукт, при положение, че са напечатани етикети в големи обеми, изправи индустрията пред проблем. След разговори с ЕК, тя ни препрати на местно ниво към съответните регулатори и ние се обърнахме към БАБХ. Срещнахме тяхното разбиране и получихме одобрение за известна либерализация при много конкретни правила, гарантиращи качеството и безопасността на храните.
Става дума за изключително малък брой стоки, които се внасят от чужбина, където има такъв недостиг. Когато се налага да бъде заменено слънчогледовото олио с друг вид олио, да бъдат използвани, ако има напечатани стари етикети, но при много стриктни условия. Тази либерализация не важи при използване на алергени, както и ако замяната влияе съществено на вкуса. Ако това влияе съществено на вкуса, потребителят трябва да бъде подходящо уведомен. Това е една временна мярка, докато се изчерпат определено количество етикети, която предотвратява повшаване на цените от евентуална смяна с нови етикети, както и предотвратява замърсяването на природата при изхвърляне на напечатани вече опаковки.
- Говори се за уеднаквяване на етикетите на различните продукти в европейските страни. Постижимо ли е това?
Това е една от дискусиите в ЕС дали е необходимо допълнително уеднаквяване на етикетите на продуктите от лицевата им страна и каква точно система да бъде въведена. Засега няма една система, която всички да приемат като еднакво адекватна и недискриминационна спрямо всички хранителни продукти, но се работи в тази насока. Надяваме, че на европейско ниво ще бъде постигната една обща доброволна система за етикетиране на предната страна на опаковките, което ще даде възможност потребителят по-лесно да направи добре информиран избор.
- Кой пише политиката в сектора сега и как виждате бъдещето на бранша?
През последните години хранително-вкусовата индустрия е била част от Министерството на земеделието, храните и горите и за нас е необясним фактът, че министерството остана само на земеделието. Първоначално ни беше обяснено, че БАБХ ще бъде извадена от структурата на министерството и ще мине на пряко подчинение на МС. Дали това е добра идея или не е друг въпрос. Въпросът е, че дори това да бъде направено, БАБХ е контролен орган, тя не е орган, който определя политиката на една държава в областта на тази индустрия. А хранително-вкусовата индустрия създава значителен процент от БВП и е част от националната сигурност. Затова е много важно кой ще формулира и отстоява политиката на България в областта на храните. Засега не получаваме много ясен и еднозначен отговор. Продължаваме да работим с Министерство на земеделието.
В последно време непрекъснато се говори само за земеделие, но съвременната европейска политика и стратегията „От фермата до трапезата“ обвързват цялата верига на доставки. Земеделието само по себе си е изключително важно, особено за държави като нашата, но без преработвателната промишленост и последващите сегменти, които довеждат до трапезата на потребителя съответните продукти, ние не можем да имаме цялостна политика по изхранване на населението и генериране на съответния икономически ръст. Трябва да се преосмисли тази идея и окончателно да получим ясен сигнал от политиците, че нашият сектор наистина има стратегическо значение за икономиката ни. Трябва да ясно кой е политическият орган, който ще формулира и отстоява интересите на индустрията.
Преработвателната индустрия почти липсва и в Стратегическия план за развитие на ОСП. Напоследък повечето форуми и събития са за земеделието, за поощряване на земеделската продукция, как да се скъсят веригите на доставка от българските земеделски производители до супермаркетите. На заден план остава фактът, че голямата част от земеделската продукция отива за преработка, а само малка част остава за директна консумация.
Вярваме, че потребителите и политиците оценяват усилията и значението на индустрията ни, това, че при нито една криза не допуснахме празни рафтове и в този труден период очакваме тяхната подкрепа.
Четете още по темата в брой 125 на списание A zona 
