Отглеждането на овощни растения в районите с надморска височина над 800-1000 м са силно ограничени. Решаващо значение в този случай имат температурите. Плодните пъпки измръзват при минус 20-22 градуса до към минус 29-32 градуса. Има сортове ябълки, които са силно студоустойчиви и оцеляват и при минус 35-минус 40 градуса.
Най-студоустойчивите овощни видове по нашите ширини са ябълката, вишната, сливата, мушмулата и касиса (черното френско грозде). При тези видове може да се получат добри резултати при отглеждането им в районите с повече от 1000 м надморска височина.
На студът най-малко издържат праскова, кайсия, бадем, череша, дюля и повечето сортове круши. Още по-топлолюбива е ягодата, която измръзва под минус 15-16 градуса. Тя обаче се развива добре и в райони с много по-ниски температури, ако
снежната покривка през зимата е поне 10-15 см. Малината и къпината също не са много студоустойчиви, но и те се отглеждат успешно в районите с достатъчно дебела снежна покривка. Критични температури за плодните пъпки на ябълката минус 35 до минус 40 градуса, за крушата, сливата и кайсията са минус 25 – минус 30 градуса, а за прасковата – минус 22 до минус 24 градуса.
В тези части на страната освен температурните условия, ограничаващ фактор е също така продължителността на вегетационния период. Там пролетното развитие започва много по-късно и есента настъпва по-рано. Това се отразява на развитието и узряването на плодовете, което се отнася преди всичко за ябълката. Подходящо в този случай да се засаждат предимно ранни и средноранни сортове като „Виста Бела”, „Молиз Делишез”, „Прима”, „Озарк Голд”, „Джонатан”, „Червена превъзходна”, „Жълт Белфльор” и други, които узряват най-късно до средата на септември.
В планинските райони въздушната и почвената влага са в достатъчно количество и растенията да се отглеждат успешно и без напояване. В случаите, когато почвената влага е много по-висока от оптималната, е необходимо да се направи отводняване на почвата. Почвата във високопланинските райони също не са много благоприятна за овощните растения, защото най-често е много бедна и кисела. Това изисква по-обилно торене с оборски и минерални торове, а в някои случаи и варуване.
При избора на място за овощна градина в планинските райони е важно да се изберат терени с южно и югозападно изложение и равни места, добре защитени от северните въздушни течения. В случай, че няма подходящи естествени релефни условия е необходимо изграждане на изкуствена ветрозащита от по-бързо и силно растящи горски дървесни видове.
