България е сравнително бедна на води. Реките съставляват едва 0.3% от територията на страната ни, което я нарежда сред държавите с най-малък ресурс в световен мащаб. Страната ни попада в географски ширини, които са чувствителни към климатичните промени и това оказва съществено влияние върху динамиката и количеството на валежите, отразява се пряко върху хидрологичния режим на реките.
Това вече се усеща явно при проблемите с недостига на вода за Перник, който е на воден режим до пролетта на 2020 г. Жителите на града могат да разчитат на вода едва 10 часа в денонощието, посочват от неправителствената организация WWF и предупреждават, че неизпълнението на целите на европейската Рамкова директива за водите на ЕС може да доведе до траен недостиг на вода в някои райони у нас.
Наскоро Европейската комисия направи оценка за годност на Рамковата директива за водите на ЕС (РДВ). Със заключението си институцията признава, че целите на закона „са толкова актуални, колкото са били и по време на неговото приемане“, а също и че той е довел до „по-високо ниво на защита на водите и до по-добро управление на риска от наводнения“.
Природозащитната организация WWF и нейните партньори от коалицията „Живи реки“ приветстват извода на ЕК като голяма победа в името на природата. С това се слага край на продължилия близо две години процес по оценяване актуалността на РДВ. А ЕК напълно отхвърля възможността за нейното преразглеждане и подтиква държавите-членки чрез прилагането ѝ да поемат курс към връщане на живота в реките.
Посланието на ЕК е ясно: РДВ е ключов стълб на европейското законодателството в областта на околната среда и трябва да остане в сегашния си вид. Резултатите от проверката за годност подчертаха, че забавянето в постигането на заложените в РДВ цели се дължи „до голяма степен на недостатъчното финансиране и слабото им интегриране в секторните политики, а не на недостатък в законодателството“. Заключението идва заедно с Доклада за състоянието на околната среда на Европейската ресорна агенция, който подчертава че РДВ е от съществено значение за спирането на загубата на биоразнообразие на континента.
„Обявявайки, че Рамковата директива за водите е актуална, Европейската комисия всъщност застава рамо до рамо със стотиците хиляди европейски граждани, учени и природозащитници, които подкрепяха закона през последните две години“, коментира Андреас Баумюлер, ръководител на отдел Естествени ресурси към WWF, Европейски политики (Брюксел). „А Зеленият пакт на ЕК трябва да гарантира, че правителствата ще предприемат конкретни действия по прилагането на РДВ до 2027 г. и това ще бъде подкрепено със специално финансиране.“
Подкрепата за РДВ се простира надлъж и шир
Тази година 375 386 души застанаха зад РДВ чрез кампанията на WWF #ProtectWater, която улесни гражданското участие в обществените консултации на ЕК по този въпрос. Това превърна общественото допитване в третото най-голямо в историята на Европейския съюз. Миналата седмица над 5500 учени изпратиха отворено писмо изпратено до ЕК с призив да запази РДВ и да сложи край на катастрофалния спад в биоразнообразието в сладководните екосистеми. По данни на доклада на WWF „Жива планета“ , за 45 години сладководните видове в глобален мащаб са намалели с 83 %.
Следващи стъпки
WWF призовава за постигане целите на РДВ най-късно до 2027 г. Все още има дълъг път, който трябва да бъде изминат. Към момента 60 % от повърхностните води на ЕС не са в добро състояние. Причината е, че държавите-членки позволяват те да бъдат експлоатирани по начини, причиняващи трайни вреди, като изграждане на язовири и практикуване на неустойчиво земеделие. Сега пред правителствата се открива безпрецедентна възможност за утрояване на усилията за опазване на водите на тяхна територия. Европейската комисия трябва да включи всички участници в амбициозната визия за здрави и чисти води, която изисква политическа воля, инвестиции и стриктно прилагане на законодателството.
