Забележките, отправени към Стратегическия план на България, са сериозни. Това казва в специална позиция евродепутатът от Обнови Европа/ДПС Атидже Алиева-Вели, единственият пълноправен член от България на Земеделската комисия в Европарламента.
„От медиите научавам, че тази седмица България е получила писмо от Европейската комисия (ЕК) с критична оценката на Националния стратегически план по ОСП и редица препоръки за корекции в така нареченото „писмо за наблюдение“. Жалко и тревожно е, че научаваме тези важни новини от медиите, а не от официално обявление на Министерство на земеделието. Тук става въпрос за средствата, които държавата ни следва да получи за земеделие и развитие на селските райони и фермерите, местните власти и всички потенциални бъдещи бенефициенти имат право да знаят какви са насоките, дадени от Комисията и за какви мерки и инструменти следва да се подготвят, коментира Вели.
В 405 точки, Комисията излага своите забележки, препоръки, коментари и насоки, които страната ни следва да вземе предвид и да преработи стратегическия план по ОСП.
“Анализирайки писмото на Европейската Комисия виждам, че броят на препоръките е значителен. Лесно може да направим сравнение с останалите държави – Дания има 237 препоръки, Ирландия – 217, Естония – 233, Франция – 183, Гърция – 292, Италия – 244. Все пак има и други държави с доста висок брой препоръки като Чехия – 340, Испания – 360 и Хърватия – 413. За мен, като част от ДПС, е важно да бъдем обективни. Това в този случай означава, да обърнем внимание не само на броя на препоръките, но и на техния характер и цялостната оценка, която ЕК дава за нашия Стратегически план. Важно е да анализираме и действията и подхода на правителството по отношение на изработването, преработката на Плана и прозрачността на всички процедури, свързани с това. Полезно е да направим и съпоставка със стратегическите планове на други държави членки“, казва тя.
Забележките, отправени към България, са сериозни, категорична е Вели. Те показват, че правителството ни се е провалило и с изготвянето на Стратегическия ни план, като не е успяло да изпълни ясните и подробно очертани критерии, които бяха разписани за изработването на Националните стратегически планове по ОСП. 
Препоръките на ЕК се фокусират върху редица важни елементи, които трябва да бъдат преработени в българския план, като преодоляване на слабостите, които държавата ни има — ниска конкурентоспособност, намаляване на производството и ниска добавена стойност, както и изключването на значителен дял от земеделските производители от веригата на стойността. Това според ЕК се отнася не само до секторите за производство на плодове, зеленчуци и мляко, а е широко разпространен проблем на нашето земеделие, казва евродепутатът.
Отправени са и редица препоръки за увеличаване на средствата за малките и средните земеделски стопанства; разширяване на интервенцията хуманно отношение към животните към повече сектори; повишаване на амбицията по отношение на модернизацията на земеделието; необходимост да се изясни допустимостта и недопустимостта на секторите в съответствие със списъка, определен в член 33 от Регламента за стратегическите планове, касаещ секторите за подпомагане; множество препоръки по отношение на сектор пчеларство; редица препоръки и насоки по отношение на предоставянето на държавна помощ за земеделските сектори и много други.
Сега България трябва да разгледа направените забележки и да представи преработена версия на плана си, като се съобрази с направените от Комисията коментари. В допълнение, страната ни има възможност да коментира „писмото за наблюдение“. Силно се надявам, че този път правителството си е научило урока и ще включи заинтересованите страни в процеса на преработка на Националния стратегически план.
„Работата по изготвянето на Стратегическия план трябваше да се извърши на отворени работни срещи с бранша и експерти – само така, можем да отговорим на реалните нужди на сектора и да се съобразим със заложените критерии за изготвяне на Националния стратегически план“, казва още Алиева.
Апелираме преработката на Плана да стане открито, в диалог с бранша и експерти. Това е важен документ, от който зависи насоката за развитие на България за идните години, от него зависи и дали ще започнем да догонваме държавите от Западна Европа, по ниво на развитие или ще продължаваме да изоставаме.
Дано този път правителството да покаже повече разум и готовност за диалог и работа в екип.
Писмото на ЕК да бъде споделено публично и незабавно да се започне процесът по преработка на Плана. Очакваме да се споделят и коментарите на правителството, преди те да бъдат изпратени на ЕК. Считаме, че бранша и българските граждани имат право да вземат отношение в този процес.
Част от препоръките, посочени от Атидже Алиева-Вели включват необходимостта да бъдат подобрени съгласуваността и последователността на плана и неговата стратегическа насоченост, така че най-неотложните потребности да бъдат посрещнати по подходящ начин и с достатъчен бюджет, независимо дали в рамките на ОСП или извън нея. Освен това ЕК призовава България да подобри и разшири инструментите за управление на риска и да засили интервенциите, намаляващи зависимостта от внос на енергия и минерални торове. България следва да предостави анализ и допълнителна информация, защото ЕК не е убедена, че е изпълнен критерият за по-справедливото разпределение на директните плащания. Комисията счита, че Планът ни не е достатъчно амбициозен по отношение на подпомагането и укрепването на опазването на околната среда, включително биологичното разнообразие. ЕК иска сериозни промени по отношение на „зелената архитектура“ със значително завишаване на амбицията.
Комисията отчита, че Планът не взема предвид регионалните различия в страната и по-специално, тези по отношение на селските райони. Това води до съществени пропуски да се възползваме от възможности за създаване на заетост – като например в сектор биоикономика и горско стопанство. Липсва и амбиция за модернизиране на селските райони – това е особено тревожно имайки предвид крещящата нужда от инвестиции в селските райони и пренебрежението, на което те бяха подложени в последните години по отношение на целенасочена стратегия за тяхното модернизиране, съживяване и инвестиции. ЕК критикува сериозно липсата на достатъчно амбиция и конкретика по отношение на цифровизацията в земеделието и в селските райони и развитието на дигитални умения. Ако не правим инвестиции в тези насоки, ще продължаваме да изоставаме в развитието си.
Комисията посочва липсата на взаимодействие и допълняемост между различните видове интервенции. Това е сериозен проблем, който пречи за постигането на реални и устойчиви резултати.
„Писмата за наблюдение“ са междинна, но изключително важна стъпка в цялостния процес на оценка и одобрение от страна на Комисията на стратегическите планове по ОСП, припомня евродепутатът и напомня, че следващата стъпка е преработка на Националният ни стратегически план, а срокът за това е кратък.
