Водещи европейски изследователи представиха вижданията за ОСП в София. Това стана по време на форума „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари ”, организиран от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА). Форумът бе разделен на три панела, като първите два бяха посветени на растениевъдството и животновъдството, а третият на Общата селскостопанска политика. В първия панел участие взе д-р Джулиан Бинфийлд от Университета на Мисури в САЩ. Мариуш Хамилчук от SGGW, Полша пък представи тенденциите за развитието в животновъдството.
Авторитетни изследователи с дългогодишен опит в ОСП успяха да покажат какви са действащите модели в Холандия и Ирландия, върху какво трябва да се фокусира новата политика и какви са изводите от досегашното й прилагане.
Доц. Божидар Иванов от САРА представи какъв е ефектът от прилагането на ОСП у нас. Препоръките на науката са, че след 2020 г. следва България да търси решения, които водят до повишаване на нашата конкурентоспособност и до ръст в производителността. ОСП като една кройка не пасва еднакво добре за всички държави-членки, а по-скоро за старите страни-членки.
Специална презентация изнесе Д-р Руул Йонгениел от LEI, Холандия, който е и един от експертите , с които работи DJAGRI. При първата реформа на ОСП имаше по-голяма гъвкавост за държавите да могат отстояват държавните си политики и големият въпрос е дали страните-членки успяха да се възползват от нея. „Сега трябва да решим дали да продължим в тази посока или да се върнем към по-централизирана политика. По първия стълб имаше няколко различни възможности. Държавите имаха свободата дали да внедрят или въведат схема за млади производители, доброволна обвързана помощ обвързана с производството или плащания за стопанства в области с природни ограничения”, каза Йонгениел.
Той представи и сравнение между България и Холандия по отношение на директните плащания. Неговата оценка е, че в избора на България за прилагането на всички възможни схеми и задължителни, и избираеми по Първи стълб, се отчита силно таргетиране на средствата, което е позитивна оценка, тъй като след 2020 г. се дават сигнали, че директните плащания се нуждаят от по-силно таргетиране.
Другият изследовател по темата ОСП бе д-р Тревор Донелан от Teagasc, Ирландия. Основните притеснения, които Ирландия вижда в ОСП след 2020 г. са „Брекзит“ и ограниченият бюджет, както и необходимостта от иновации и тяхното по-мащабно навлизане. Според Донелан иновациите трябва да излязат извън границите на лабораториите и да се пренесат към прилагане във фермите, но адаптацията на малките стопанства е критична. Проблем за внедряването на иновации е мащаба – в малките и средни ферми това е много по-скъпо отколкото в големите.
Ирландия смята, че е много добра възможност да се засили моделът на обучение от работеща ферма към работеща ферма. Според страната необходими е обновяване на поколенията, което е тема на ЕК и проблем за решаване в ОСП за пореден програмен период.
За директните плащания ирландците смятат, че трябва да има граница на големите производители и е необходимо подпомагане за навлизащите в сектора.
„Отправяме изключителни благодарности към Института за аграрна икономика, защото се бяха постарали да поканят широк кръг заинтересовани, както и изключително авторитетни експерти на европейско ниво, занимаващи се с ОСП от десетилетия на научно ниво“. Това каза Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на АЗПБ. Самият Институт даде своите препоръки, бяха поканени браншови организации от абсолютно всички сектори, представители на МЗХГс техните експерти. В този панел имаше изключително задълбочена и интересна дискусия, допълни Дъбнишка.
България има проблеми с производителността и конкурентоспособността и това бе ясно поставено като проблем по време на форума. „Ние като земеделска общност защитаваме нуждата от инструменти, които са по-добре адаптирани към нас, защитаваме тезата, че трябва да има по-голяма гъвкавост“ заключи изпълнителният директор на АЗПБ.
