Вижте размерът на аграрната търговия на България за 2022 г. в цифри
По предварителни данни, през 2022 г. аграрният стокообмен на България бележи ръст от 42,7% на годишна база в стойностно изражение, достигайки 14 924,2 млн. евро. Това се дължи до голяма степен на необичайно високата инфлация в глобален мащаб, засегнала и аграрния сектор, се посочва в доклад за аграрната търговия през 2022 г. на Министерство на земеделието. Експортът на селскостопански стоки през годината възлиза на 8 254,4 млн. евро, с 36,6% над нивото от 2021 г. При още по-сериозно увеличение на вноса (с 51%), традиционно положителното салдо в аграрната търговия на България се свива с 2,3% на годишна база, до 1 584,7 млн. евро.
През 2022 г. аграрният сектор формира 14,5% от общия стокообмен на страната за годината, в т. ч. 17,3% от общия износ и 12,1% от общия внос. Основна част от аграрния стокообмен на България се извършва със страните от Европейския съюз. През 2022 г. търговията с държавите – членки на Съюза представлява 60,1% от общия аграрен износ на България и 62,8% от общия аграрен внос, при съответно 62,2% и 75,9% през предходната година. Същественото намаление на относителната тежест на ЕС в общия селскостопански внос през 2022 г. се обяснява до голяма степен с рязкото увеличение на доставките на определени продукти от Украйна (най-вече на маслодаен слънчоглед и сурово слънчогледово масло) като последица от военния конфликт между Русия и Украйна и предприетите мерки на европейско и международно ниво за улесняване на украинския износ, включително по нови маршрути.
Най-значителен дял в общия износ на селскостопански стоки от България през 2022 г. формират съседните Гърция и Румъния – респективно 12,2% и 9,9%. Сред водещите дестинации са също така Испания и Германия, следвани от Алжир, Нидерландия, Италия, Турция, Франция, Китай и др. Сравнението с 2021 г. сочи увеличение на експорта при почти всички основни партньори, с изключение на Турция. Изпращанията на аграрни стоки за ЕС нарастват с 32% на годишна база, а износът за трети страни – с 44,2%.
В стойностно изражение, най-голям ръст се наблюдава при износа за Алжир (+434,2 млн. евро, главно поради разширената реализация на пшеница) и Гърция (+260,8 млн. евро, като основен принос имат увеличените изпращания на слънчогледово масло, житни растения и захар).
През 2022 г. аграрният внос от трети страни е повече от два пъти над нивото от предходната година, основно вследствие на отчетения ръст от близо дванадесет пъти на вноса от Украйна. По-умерено повишение е налице при стойността на доставките от държави членки на ЕС – с 24,8%.
Украйна е водещ вносител в стойностно изражение
С 16,6% относителен дял от целия аграрен внос в стойностно изражение, Украйна се превръща във водещ доставчик на селскостопански стоки в България през 2022 г. и това се свързва основно с разместване на търговските потоци поради военния конфликт между Украйна и Русия. Международните инициативи за осигуряване на коридори за износ на украински аграрни продукти и временната либерализация на търговията на ЕС с Украйна от м. юни 2022 г. оказаха влияние за рязко увеличение на вноса на някои украински продукти на българския пазар, най-вече на слънчоглед и сурово слънчогледово масло.
Традиционно значителен е вносът на селскостопански стоки от Румъния, Германия и Гърция (представляващи респективно 13,1%, 8,2% и 8,0% от общия аграрен внос за 2022 г.), следвани от Полша, Нидерландия, Италия, Турция, Унгария, Испания, Китай и др.
След Украйна, най-сериозно увеличение на годишна база бележи стойността на доставките от Румъния (+189,1 млн. евро) и Китай (+139,2 млн. евро). Сред основните ни търговски партньори, единствено за Великобритания се отчита намаление на аграрния внос спрямо предходната 2021 г.
Водещите продукти в износа
Водеща група продукти в структурата на аграрния експорт през 2022 г. остават житните растения, макар техният дял в общата стойност на реализираните извън страната селскостопански стоки да намалява от 27,7% през 2021 г. на 22,8%. На второ място се нарежда групата на мазнините от растителен или животински произход с 21,2%, изместваща маслодайните семена и плодове, чийто дял се свива до 11,1% при 13,8% за предходната година. Сравнително голям е и износът на остатъци от хранителната промишленост и храни за животни, хранителни продукти, приготвени на базата на житни растения, какаови продукти, мляко и млечни продукти, меса и карантии, безалкохолни напитки и др.
Основен принос за увеличение на общия експорт на селскостопански стоки през 2022 г. има регистрираният значителен ръст на стойността на изнесените слънчогледово масло (с 933,8 млн. евро или 144,1%), пшеница (с 252,1 млн. евро или 22,3%) и кюспета (със 152,5 млн. евро или 92,7%). Чувствително повишение се наблюдава и при износа на слънчоглед (с 86,9 млн. евро), птиче месо (с 85,7 млн. евро), етилов алкохол (с 55,3 млн. евро) и хлебарски, тестени сладкарски или бисквитени изделия (с 50,9 млн. евро). Увеличението на стойността на реализираните извън страната продукти се дължи до голяма степен на постигнатите по-високи експортни цени спрямо предходната година, макар при някои от продуктите като пшеница и слънчоглед да е налице намаление на износа в количествено изражение.
Ръст при вноса на масла и маслодайни семена
През 2022 г. се отчита увеличение на вноса на всички основни групи селскостопански продукти, най-значително при мазнините и маслата от животински или растителен произход (близо три пъти) и маслодайните семена и плодове (над два пъти). Групата маслодайни семена и плодове запазва водещото си място в структурата на общия внос на селскостопански стоки през годината, като дори увеличава своя дял до 16,2%, сравнено с 10,5% през 2021 г. Сериозното повишение на вноса на сурово слънчогледово масло води до нарастване на относителната тежест в общия аграрен внос на групата мазнини и масла от животински или растителен произход от 6,7% през 2021 г. на 13,2% през 2022 г. На трета позиция са изместени месата и карантиите със 7,8% (при 9,2% през 2021 г.), следвани от безалкохолни и алкохолни напитки и оцет; мляко и млечни продукти, птичи яйца и естествен мед; тютюн и обработени заместители на тютюна и др.
Сравнявайки с предходната година, през 2022 г. е налице рязко увеличение на вноса на слънчоглед (с 630,7 млн. евро или 190%) и слънчогледово масло (с 406,1 млн. евро или над тринадесет пъти). Сериозно нараства и стойността на вноса на животински или растителни мазнини и захар (съответно със 128,4 млн. евро и 85,1 млн. евро), шоколадови изделия, хлебарски, тестени сладкарски или бисквитени продукти, свинско месо, кафе, птиче месо и др.
