Неблагоприятните климатични условия през тази година, сред които силни градушки, късни пролетни застудявания и суша през лятото нанесоха съществени щети върху реколтата от грозде в цяла Европа. В резултат повечето от регионите производители на грозде на Стария континент регистрират понижение на добивите, посочват от Европейската комисия.
Основни страни производителки на вино в ЕС очакват по-ниски добиви. В Испания прогнозите са за 16% спад спрямо миналата година, а още по-сериозна е ситуацията във Франция и Италия, където се очаквва обобщените резултати да покажат съответно 17% и 21% надолу. В някои региони от тези страни се очакват дори по-лоши резултати от средно националните. В Кастилия-Ла Манча, Испания, например предвиждат до 19% по-слаб довив от миналогодишния, а цели 35% ще се понижи вероятно добивът от грозде в Сицилия.
Има и изключения с повишаване на добивите
Ситуацията обаче не е еднаква в цяла Европа и някъде очакват по-добри резултати спрямо 2016 г. В Португалия прогнозират 10% по-обилен урожай. В Австрия, която миналата година беше засегната от сериозни застудявания, се очаква 23% по-добър добив. 60% скок спрямо миналата година вероятно ще отчетат гроздопроизводителите в Румъния, което е с 35% от средното количество, добивано през последните 5 години.
В целия ЕС за реколта 2017-2018 се очакват около 145 млн. хектолитра, което е около 22 млн. хектолитра или 14% по-малко от предходната година и 5,5 млн. хектолитра по-ниско спрямо кампния 2012-2013, която е предната слаба реколта от последните години. Тези първоначални изчисления могат да се променят, когато станат ясни окончателните данни от държавите. Страните членки на ЕС ще предоставят финални данни на Комисията до 15-и март 2018 г.
ЕС произвежда 60% от световното вино
Eвропейският съюз е един от водещите производители на вино като в общността се произвеждат около 60% от цялото количество в световен мащаб. Виното е специфичен продукт и дори продукция от една и съща територия може да има различни характеристики, отбелязват от Европейската комисия. Въпреки че производственият потенциал е стабилен, производството варира на годишна база +20/-20% като зависи до голяма степен от метеоролигчните и фитосанитерните условия. В допълнение производителите могат да увеличат или намалят количествата в зависимост от пазарните прогнози. Големите вариации в обемите водят и до големи колебания в цените. В сила е икономическият принцип, че колкото по-големи са наличните количества, толкова по-ниски са цените. Недостатъчните обеми и високите цени от своя страна водят до намаляване на експорта и до загуба на пазарни дялове на важни пазари за Общността. За да се избегне това, ЕС осигурява възможности за промоционални програми, инвестиции в напоителни системи, както и възможност за застраховане на продукцията.
70% от износа – за 5 страни
Износът на година допинася средно с над 6 млрд. евро в търговския баланс, а 70% от стойността на износа на ЕС е за 5 страни – САЩ, Швейцария, Япония, Канада и Китай (в частност Хонг Конг). ЕС консумира около 60% от виното, което си произвежда, както под формата на вина, така и на продукти на основата на вино. Вносът от трети страни представлява едва около 10% от виното, което пият европейците, но има страни членки като Обединеното кралство например, където вносът достига до 50% от потреблението.
Средното годишно производство на вино в ЕС между 2009 г. и 2014 г. е било 167 млн. хектолитра. В ЕС са били 45% от площите с лозя в света, 65% от производството, 57% от консумацията на вино и 70% от експорта.
Китай засилва позиции на винената сцена
До 2020 г. се очаква Китай да стане вторият най-голям пазар на вино в стойностно отношение след САЩ като задмине Обединеното кралство. Предвижда се през следващите пет години да се повиши и консумацията на вино от страна на азиатската държава с близо 40% до 21,7 млрд. щатски долара като за сравнение през 2016 г. тя е била на стойност 15,5 млрд. щатски долара.
До 2020 г. виното, изпито от американците, се очаква да достигне 38,6 млрд. щатски долара, което е увеличение спрямо 2016 г., когато стойността му е била 34,5 млрд. долара, според изпълнителния директор на Vinexpo Гийом Деглиз. По думите му качеството на китайското вино също се подобрява постепенно благодарение на малки бутикови винарни, разположени предимно в Северозападен Китай. Деглиз определя канадския и японския пазар като „вълнуващи“, а за Русия коментира, че е непредвидим и предизвикателен пазар.
Въпреки очакваното понижение на консумацията на гроздовата напитка в Европа, на Стария континент все още се пие най-много вино. Причината за намаляване количеството на консумираното в Европа вино, е че европейците пият по-малко от напитката, но подбират да е по-качествена. Освен това причина са и смяната на поколенията, и по-стриктните закони, свързани с шофирането. Европейците обаче и към 2020 г. ще останат най-големи ценители на виното като китайците ще пият средно по 1,53 литра, а французите, известни с афинитета си към виното – 43,63 литра. Изчисленията сочат, че в Китай само 38 млн. души пият повече от бутилка вино годишно, което е много малко спрямо числеността на населението и следователно има още много какво да се направи в посока популяризиране на напитката в азиатската страна, посочва Deglise.
Страст за балончета
Прогнозите сочат още ръст за консумацията на шампанизираните вина – от 43% между 2016 и 2020 г. Вносът им се очаква да нарасне с 43,6% в Китай до 2020 г. като се увеличи от 1,53 млн. сандъка през 2015 г. до 2,19 млн.
