Последния ден от Страстната седмица наричаме Велика събота. Това e “най-благословеният седми ден”, в който, след страданията и мъчителната си смърт, Исус бил свален от кръста.
На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден – Разпети петък. Вечерта се извършва тържествено богослужение като точно в полунощ, преди официално свещеникът да обяви Възкресението, тя се обикаля три пъти за здраве.
На двора на храма се изнася свещения огън, от който всички присъстващи палят своите свещи и ги занасят в домовете си. С горящата свещ се обикалят всички стаи, за да бъде благословен домът, както и хората в него. Някой я оставят да гори цялата вечер, а други я гасят, за да може ако ги сполетят трудности, да я припалят.
Прието е, че на Велика събота се посещават гробищата. Жените раздават хляб и боядисани яйца за душите на мъртвите. Месят се и се пекат козунаците, приготвят се агнешките гозби. За тези, които са пропуснали боядисването на яйцата в четвъртък, е позволено това да се случи рано сутринта на Великата събота.
