В съответствие със спецификата на отглежданите аквакултури, управителите на животновъдните обекти за отглеждане на риба и други водни организми трябва да разработят и изпълняват програма за биосигурност, основана на оценка на риска и утвърдена от директора на съответната Областна дирекция по безопасност на храни, на чиято територия се намира обекта. В програмата трябва да бъдат включени мерки за превенция на заразните болести и корективи действия в случай на инциденти, които могат да доведат до по нататъшно разпространение на болестта. Това са едни от основните изисквания, въведени от проекта на Наредба за ветеринарномедицинските изисквания и мерките за биосигурност към животновъдните обекти за риба и други водни организми, която се обсъжда до 8 септември.
Контролът върху тези обекти ще се извършва съвместно в съответствие с правомощията им по специалните закони – Закон за ветеринарномедицинската дейност и Закон за рибарството и аквакултурите от Българската агенция по безопасност на храните и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. В проектът на наредба животновъдните обекти за риба и други водни организми са класифицирани в зависимост от вида на използваните производствени съоръжения в морски води (плаващи мрежени клетки, вертикални съоръжения за отглеждане на двучерупчести, съоръжения за отглеждане на двучерупчести, разположени на дъното и съоръжения за отглеждане на аквакултури на сушата), в сладки води (мрежени клетки (садки), разположени в част от естествен и изкуствен воден обект, басейн за свободно отглеждане на риба и други водни организми, басейнов тип) и в зависимост от системата за рециркулация – затворени и полуотворени. Обектите са класифицирани и в зависимост от прилаганата технология на отглеждане екстензивна, интензивна и суперинтензивна.
