Васил Грудев: Зелените практики ще бъдат задължителни за получаване на базови плащания

Лилия Александрова
Лилия Александрова
3 Минути

Най-голямата промяна в новата Обща селскостопанска политика е свързана с въвеждането на зелените практики като задължителен елемент за получаване на базовите плащания – базова допустимост на земеделските производители. Това каза Васил Грудев, изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в интервю за „Дарик“.

„Една от възможностите при зелените практики е те да бъдат насочени например към внедряване и повишаване на безоранните обработки, които да станат част от нормалния елемент на отглеждане през следващите години. Това са най-различни практики, които трябва да окажат позитивно влияние върху структурата на почвите. Каквото и да си говорим, земеделието трябва да се развива според изискванията на времето. Ние трябва да се грижим за почвите, за водата. Тази година ни показа, че без вода и поливно земеделие в следващите няколко години резултатите няма да бъдат добри. Реалността е настъпила и, ако щете и тази революция в директните плащания ще бъде валидна и ще влезе в сила“.

„Нашето предложение е, малките и средните стопанства със стандартен производствен обем до 20 000 евро на година да получават 100% грант по инвестиционните мерки. Искаме техните подпомагания да бъдат извършвани много бързо, почти автоматично и те да имат бърз достъп до тези средства“, обясни изпълнителният директор на ДФЗ.

„Отделно при директните плащания ние използваме така наречения механизъм преразпределително плащане, при което ние плащаме по-висока декарна субсидия на първите 30 ха от стопанството, с цел да продължим да подпомагаме малките и средни стопанства“, допълни той, „Ще продължим да правим това, но не случайно се връщам на подпомагането на европейско ниво. Каквото и да правим, нашите стопанства са част от европейските стопанства, те са в глобална конкуренция. Много е трудно да се обясни на големите стопанства, например в говедовъдството и свиневъдството, че границите, които ние ще слагаме на подпомагането, това стопанство ще го направят понякога неконкурентоспособно спрямо голямото стопанство в Дания, например. Когато ние нямаме общи правила, например що се касае за тавана на плащанията, ние имаме изкривяване на конкурентоспособността за нашите предприятия. Ето защо подходът трябва да бъде гъвкав, случай по случай и не трябва да се действа ангро“.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА