Браншът е изнервен, защото вижда, че без капитан, кризата няма да си тръгне скоро и някой ще плати цената, изразена в много фалити, изтъкна бившият министър и директор на Фонд “Земеделие”
“Зимата на фермерското недоволство маркира събитията през последните няколко месеца. Ще имаме и пролет, наситена със земеделски протести и недоволства. Земеделието се намира в перфектната буря. Кризата в европейското земеделие е повсеместна. Земеделието плати цената за потушаване на всички други кризи, които се случиха през последните 3-4 години.”, това заяви в интервю за БНР Васил Грудев, бивш директор на Фонд “Земеделие”, както и бивш заместник-министър и министър на земеделието.
Българското земеделие през последните година и половина се люшка като кораб без кормчия, няма никаква посока за развитие, освен краткосрочно потушаване на кризи, смята той.
“Хората от бранша осъзнават много добре, че икономическата ситуация е такава, че няма как да оцелеят в рамките на следващите две години, ако този кораб продължи да се люшка по този начин.”
Земеделският бранш е изнервен, защото вижда, че кризата няма да си тръгне и някой ще плати цената, изразена в много фалити. По думите му, дори сигурният и стабилен гръбнак на земеделието ни – зърнопроизводството, се намира в сериозна криза.
“Сами усещате начина, по който вече започва да се структурира дебата от страна на бранша в България”, изтъкна той.
“Грешката, която направи Министерство на земеделието е да привигелирова една част от организациите на производители за сметка на други. Това се видя по време на срещата в Министерски съвет, на която са били изгонени част от организациите с мотива, че те не са част от камарата, която е организирала серещата при министър-председателя, а от друга камара. Начина на водене на политика от Министерство на земеделието не е правилен. Няма какво да се лъжем, не може да се очаква Министерски съвет да има компетентност в това кой и каква представителност има в сектор Земеделие”.
“Флагманът на българското земеделие никога не е висял на държавата с молби за субсидии“
“Специално за сектор зърнопроизводство има няколко неща които трябва да бъдат направени и трябваше да бъдат направени много отдавна”, подчерта Грудев, като акцентира върху “морковчето, което се предлага от ЕК – инвестиция в инфраструктура”, което означава “да може много бързо да изнесем нашето производство, когато имаме прозорец – пристанища, Дунав, жп и пътна инфраструктура”. Той даде пример с румънците, които инвестират в чисто ново пристанище в Черно море, докато у нас се бездейства. ”
“Никой в Министерството на земеделието не работи по подобна тема, за да представим проект, на база на който да работим в тази посока. Подобна инфраструктура ще ни позволи да плуваме заедно с другите риби в океана“, отправи критики бившият земеделски министър.
“Портофейлът на България за тази година по мярката е в размер на 1 милиард долара за инвестиции и нямаме нито един написан проект, никаква визия и подготовка за каквото и да било да работим по тази тематика. Междувременно си говорим за какъв де минимис ще отпуснем, дали ще са 6 или 6,50 лв. и на кого да ги дадем. Това е важна тема, но тя няма да подпомогне структурно земеделието през следващите години”, поясни Грудев.
Изпълнение на стандарти за производство в Украйна
Не може да казваме, че украинските стоки са универсалното зло, заяви Грудев. Дори да затворим границата за украинското зърно, това няма да промени ситуацията с пазарите и цените, обясни той.
“България има споразумение с Украйна за търговия като част от Европейския съюз. ЕС през 2014 година сключи голямото търговско споразумение с Украйна, което предвижда две неща. Първо, в рамките на 10-годишен период поетапно премахване на митата на земеделските стоки, но второ, забележете, на цената на въвеждане на европейските стандарти при производството на тези стоки”, заяви Грудев.
“Това, което направи войната и нашата солидарност, без да я поставяме под въпрос е, че ние приехме стоката безрезервно – без митнически тарифи и такси, но се забавихме и не налагаме никакви изисквания към стандарт и качество на производство на тази стока. Двете неща, едното без другото, е това, което накърнява интереса не само на българските, но и на европейските производители”, допълни той.
“Нашата цел не трябва да е да спираме каквото и да било, а по-скоро да се върнем към онази логика, в която ние ще наложим изпълнението на същите стандарти и изисквания, каквито имаме и ние като производители”, подчерта Грудев.
Участие на Украйна в ОСП през следващия програмен период
Грудев уточни, че общата селскостопанска политика в следващия програмен период трябва да бъде направена със съзнанието, че Украйна ще участва в нея и предупреди, че тази политика “ще претърпи абсолютен и пълен крах”, ако продължи да се донадгражда реформата, въвела директните плащания на площ.
“Просто защото дизайнът няма да отговаря на реалностите. Запазвайки същия финансов инструментариум, тя вече ще удари много от старите европейски страни с намаление на парите, които те биха получили. И то много сериозно намаление.”
Постигнахме много интересен парадокс – да се разединим повече, като се обединяваме, каза още Васил Грудев относно новите обединения в земеделието и споровете за представителност на отделните организации. Според него големият въпрос е дали обединението трябва да бъде наложено отгоре надолу или да се създаде отдолу нагоре.
В момента, в който се спуснат правила за представителност, от настоящите не повече от 5% ще могат да отговорят на тях, което политически ще генерира 95% напрежение, подчерта той.
Цени на земеделската земя и ренти
Миналата седмица излезе един доклад на Eurostat, който сравнява средните цени на земеделските земи в държавите членки, където България от 20 страни се намира на 15-то място по цена на земята, но забележете на четвърто място по цена на наемната земя, тоест евтина земя и високи ренти. Очевидно има дисбаланс в този процес, държавата може да бъде участник в него, но личното ми мнение е че далеч няма как държавата да слагат тавани на цените на частна собственост и това е нещо с което би се сблъскала чисто конституционно и философски.
