“Не знам колко и дали е необходим и необходим Закон за търговия с хранителни продукти. Ние следим какво се случва в Европа, защото повече от 15 години забелязваме коренно различно състояние и на пазарите, и на производството в старите страни-членки, европейски страни, и това, което се случва тук. Сякаш, че правилата са различни там и тук”. Това коментира пред БНР д-р Стоилко Апостолов – управител на Фондация “Биоселена”.
Оказа се, че във Франция може да се произвежда сирене във фермата с 200 литра преработка на ден, с дървени рафтове за зреене на сирене, а в България – не може. Оказа се напротив – може, тъй като в регламента е записано, че за малки производители този регламент трябва да се прилага гъвкаво, само че ние не сме прочели този регламент и затворихме повечето малки ферми, малки мандри, малки колбасарски цехове. И след 2010-та година, когато беше приета Наредба 26 започнахме от нулата да изграждане отгово такива малки предприятия които са гръбнака на икономиката например във Франция, Италия и пр.Той акцентира върху инициатива на ЕК – “Зелени обществени поръчки” и отбеляза, че ние упорито се правим, че няма такава инициатива, понеже тя не е задължителна. Умните държави се възползват чисто практически от нея, добави той.
Според него България може се възползва, за да се включат български храни и производители в тези обществени поръчки, без да се нарушава правилото за конкуренцията. По думите му определени интереси спъват прилагането на тази инициатива. Но и самите производители – тези, които са заинтересовани, не осъществяват достатъчно натиск, така че това да се приложи, добави той.
Според д-р Апостолов Законът за търговията с храни, който действа във Франция от 2018 г., е изключително полезен и прави правилата ясни и за потребителите, и за малките производители. Ако даден продукт се произвежда в една община в страната, няма как в детските градини например да се дава същия продукт, произведен на друго място, подчерта той.
“В единия от регионите на Франция се отчитат достигнати 20% такива продукти в кетъринг услугите, финансирани с обществени средства. Цели се да се достигнат 50%. Това е една възможност, която се дава на държавите-членки, без да нарушават правилата за конкуренция при обществените поръчки, да избират местни продукти. Местните производители имат предимство, биологичните производители също”, допълва Апостолов.
