Време е да се обърнем с човешкото си лице към човека, по думите на синдикалния лидер
Кризата с COVID-19 ни постави в ситуация, в която най-накрая можем да оценим как нашите работници могат да бъдат полезни за нуждите на отрасъла, не само в първичното земеделие, а и в преработвателната промишленост, в търговската мрежа, в логистичата сфера. Това каза за „Агрозона“ Валентина Васильонова, президент на Европейската федерация на синдикатите от земеделието, храните, туризма (EFFAT) и вицепрезидент на Федерация на независимите синдикати в земеделието (ФНСЗ).
„В този кризисен момент излиза на преден план обществената роля на сектора, който осигурява хранителната безопасност не само в България, а и в глобален план. Най-накрая обществото разбра какво е важно за него – да има добре обезпечена материално и човешки здравна система, както и да има добра и независима система за хранителна обезпеченост. В тази верига мястото и ролята на работещите в земеделието се оказа от изключително значение, защото ако тях ги няма, няма кой да подготви земята, да я засее и да прибере реколтата. В момента не само Европа, а целият свят е изпаднал в остър недостиг на работници. Кризата показа колко е важна ролята на работещите хора.“, посочи Валентина Васильонова.
Признанието за работещите в сектора е на няколко нива, отбеляза тя. На първо място, общественото признание на сектор Селско стопанство е изключително важно, защото дава самочувствие на всеки ангажиран в него. Това дава увереност на всеки човек, че неговият труд не само е желан и признат, а и видян като обществено полезен.
„Ако ти искаш да осигуриш на себе си и семейството си и избереш да живееш природосъобразно и да работиш в селски район, ти си не по-малко социално отговорен и значим, отколкото ако живееш в града. Въвеждането на широколентовия интернет и дигитализацията дават възможности да правиш бизнес от всякъде, и този бизнес да бъде свързан със социални и урбанистични дейности.“, по думите на Валентина Васильонова.
На второ място, ако искаме да запазим работниците си, важно е да им осигурим по-справедливо заплащане и добри условия на работа, казва синдикалният лидер. „Това означава да се обърнем с човешкото си лице към човека и да видим, че работникът е част от нашия производствен процес и понеже този човек ми е важен, аз мога да му се отблагодаря, като му дам възможност да се чувства достоен на своето работно място. Надницата в земеделието в Италия, Испания, Германия беше 1,79 евро на час преди кризата. Трябва да осигурим достойно заплащане на нашите работници, ако искаме да ги запазим.“, каза тя.
