Най-добрият монах-кулинар от Атон лично приготвя храната за гостите на манастирския празник
Църногорският манастир „Св. Св. Козма и Дамян“ се намира на 4 км от брезнишкото село Гигинци. Манастирът е разположен в планината, наричана от местните Църна гора, откъдето идва и името му.
Историята на светата обител е с редица поврати. От манастир мястото е превърнато в концлагер, след това в кът за отдих за деца, а по-късно в обор. Разграбван и опожаряван и на няколко пъти реставриран. Първоначално манастирът се намирал на връх Китка. В периода около 1737 г. обаче той бил разрушен и опожарен. Преминавайки през Църна гора хилендарски монаси откриват заровено аязмо в двора на манастира и възобновяват в близост до него обителта. Този процес стартира през 1814 г. и продължава 8 години, по време на които монасите съградили първите манастирски постройки върху останки от антични зидарии.
Днес манастирът е изцяло реставриран, а монасите в него се занимават с обществени и стопански дейности, благодарение на които привличат интереса на много посетители от цялата страна. В годините на Втората световна война в манастирското стопанство се отглеждали крави, прасета, кокошки и пчели и се обработвали над 500 дка ниви. Веднага след 9 септември 1944 г. духовните лица са отстранени от манастира. Тогава на мястото били довеждани концлагеристи, а през 60- те и 70-те години Софийската света митрополия отдава манастира и прилежащите му имоти под наем. Възраждането на манастира започва през 1998 г., когато сегашното братство избира мястото за своя монашески подвиг. Монасите заварват манастира разграбен и полуразрушен. В първите години те живеят там в тежки условия, без годни за обитаване помещения, без вода, електричество и доходи. Постепенно започват да изграждат или обновяват, като пригаждат мястото за живот.
Традицията повелява манастирите да се издържат от собствено стопанство
Според православната традиции, манастирите трябва да се издържат от свое собствено стопанство. Садят се овошки, лозя, зеленчукови градини и се гледат пчели или други селскостопански животни. Поради тази причини, често в миналото държавните владетели дарявали земи и животни на манастирите. Църногорският манастир също следва тази традиция и има свое стопанство още от пристигането на архимандрит Евгений през 1998 г., белязало началото на отглеждането на биволи в манастира.
През 2004 г. година завършва изграждането на обора и стопанството се премества в близост до манастирските постройки. През 2007 г. със съдействието на духовници, общественици, бизнесмени и медии се събират средства и се прави първа копка за повторно възстановяване на разграбения манастир. Години по-късно, през 2015 г., най-после пътят до там е завършен и открит, а манастирският комплекс е обновен, завършен и осветен в присъствието на 10 000 гости.
Във времето назад на територията на манастира са се провеждали и изложения с хранителни продукти от няколко български, гръцки и сръбски манастира. По-късно обаче тази практика е прекратена и сега изложението се провежда само веднъж годишно по време на народния Църногорски събор. И до днес на празниците в манастира пристига най-добрият кулинар на Атон – монахът Епифаний от Миолопотамския скит, и лично приготвя ястията за гостите на манастира. Малко по-късно с помощта и съдействието на българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, през 2016 г. започва осъществяване на програма за реставрация на 10 манастира. Един от тях е Църногорският. С предоставените безвъзмездно средства по „Програмата за развитие на селските райони 2014- 2020 г.“ и след одобрение на проекти от Държавен фонд „Земеделие“ започва възстановяване на незавършените тогава свещени старинни части на манастира и така окончателно той придобива завършения вид, в който го познаваме и днес.
Изграждане на стопанство по подмярка 4.1
Преди малко повече от година започва изграждането на селскотопанска сграда за селскостопанските животни в манастира с проект, изготвен по подмярка 4. 1 „Инвестиции в земеделски стопанства“. Строенето на сградата все още е в процес, но скоро предстои завършването ѝ. С евросредства е закупена и доилна техника за биволите, а в момента се изгражда и нова мандра. Един от най-големите проблеми на манастира е липсата на ток. Това обаче е на път да се промени с поставянето на слънчеви панели, благодарение на които най- после крушките в манастира ще засветят.
Към момента в Църногорският манастир се отглеждат около сто животни, включително биволи, овце, прасета и кокошки. През годините броят на животните се мени и умножава, благодарение на спечелен проект, финансиран по предприсъединителна програма ФАР. Светата обител разполага и с неголяма зеленчукова градина, за която се грижи един от послушниците на манастира – бай Данчо. В нея той сади чушки, домати, лук, картофи, марули, зелен фасул, зеле, тикви и други, а междувременно се грижи и за манастирския пчелин, медът от който е наличен в магазинчето до манастира.
На място се предлагат още собствена марка вино и ракии, произведени специално за манастира. Продават се също така вкусни колбаси като суджук и луканка от биволското месо. Любителите на сладката могат да си закупят домашно сладко с горски плодове или пчелен мед от манастирския пчелин. Асортиментът се допълва от билки и природни илачи, произведени от монасите от братски манастири, за лечение на разни болежки. Запазената марка на манастирът е именно биволското кисело мляко. Въпреки голямото разнообразие в магазина, най-търсени от посетителите на манастира остават именно млечните продукти – кисело мляко, кашкавал и сирене, направени по стар метод, без примеси, консерванти или стабилизатори, а млякото идва директно от свободно отглежданите, пасищни животни, собственост на манастира. Монасите имат собствена мандра, в която се преработват около 200 литра мляко дневно.
