Млякото е сред най-значимите селскостопански производства за развитите страни и постепенно набира популярност и увеличава своето присъствие в целия свят. Брутната продукция от мляко в ЕС представлява около 13% от общото селскостопанско производство, което го нарежда на второ място след месото като процент по производствени групи. В световен мащаб млякото заема между 8 и 9% от брутната селскостопанска продукция и макар да не се нарежда сред най-големите по стойност производства, неговото значение расте. България се намира в средата на тази класация, като в исторически план делът на млечния сектор в земеделието намалява и от 13% през 1990 г., през 2018 г. този процент вече е около 9%. Това нарежда млечният сектор в България сред трите водещи подотрасли на българското селско стопанство преди 1990 година, но през последните 15 години той отстъпва в класацията, където безспорен лидер е зърнопроизводството, заемащо 33% дял.
Един от най-големите проблеми в нашето млечно животновъдство по отношение на производството е ниският млеконадой. България е сред страните в ЕС с най-нисък млеконадой на крава (средният млеконадой е 70% по-нисък от средния за ЕС), което се дължи на две основни причини: разполагаемите генетични ресурси и начините на отглеждане на животните. В страната се наблюдават редица слабости по отношение на породния състав на животните, като основно това се констатира в малките и средни фамилни стопанства. Млеконадоят в млечното овцевъдство, макар да изостава в сравнение със средните стойности на други европейски страни с развито овцевъдство, е на постижимо отстояние. В Гърция средният млеконадой през 2017 г. е около 115 л/овца, във Франция 175 л/овца, в Испания 232 л/овца, докато у нас е 80 л/овца. Разликите с Франция и Испания се дължат основно на начина на отглеждане на овцете, където тези високи добиви се постигат в оборно отглеждани стада.
Ситуация на световния пазар на мляко
От втората половина на 2016 г. започна възстановяването след продължилата почти две години криза в млечния сектор, която доведе до един от най-дългите периоди на ниски изкупни цени. Това подложи на сериозно изпитание земеделските производители. Трета поредна година нещата на пазара на мляко в световен мащаб изглеждат стабилни и с добра перспектива. Причина за това стабилизиране, което се отнася основно до цените, е както в постепенно ограничаване на производството и поголовието, което резултира от настъпилите трудности по време на стагнацията, така и в неблагоприятното време, което засегна района на Океания, най-големият и конкурентен износител на млечни продукти в света. Млечните крави в Австралия намаляват от 1,7 млн. глави до 1,5 млн. животни, докато в Нова Зеландия съкращението е от 5,2 до 4,9 млн. крави. Като цяло броят на кравите в световен мащаб, по данни на Американския департамент по земеделие (USDA) между 2015 и 2019 г. ще се увеличи от 138 млн. на 143 млн. животни, което е около 4%.
Произведеното количество мляко в глобален план за този период също се очаква да нарасне от 487 млн. тона на 513 млн. тона, където увеличението е около 5%. ЕС се отличава като място, където има намаление в броя на кравите, вследствие на кризата и предпазливостта на фермерите, но има увеличение в произведеното мляко, което се очаква да нарасне от 150 млн. т (2015 г.) до 156 млн. т. през 2019 г. (+4%), незначително по-малко отколкото е ръстът в световното производство на краве мляко. Общото изкупено сурово мляко за 2018 г. в Съюза нараства на фона на слабото увеличение в производството, но изостава в сравнение с търсенето. Именно търсенето се оказва другият съществен фактор, допринасящ за стабилните цени на млечните продукти, както в ЕС, така и в световен мащаб. През 2018 г. Съюзът запазва водещата си пазарна позиция при износа на млечни продукти (32% пазарен дял), следван от Нова Зеландия. Намалението на износа на САЩ за Китай поради повишението на митата създава възможност за износителите от ЕС, материализирайки се в 11% ръст на търговския поток през 2018 г. Износът за Китай на годишна база през 2018 г. отчита увеличение по всички категории. С най-голям ръст са лактозата (+33%), казеинатите (31%), маслото и млечните мазнини (24%).
Очаквания за пазара на мляко през 2019 г.
Независимо, че имаше опасения за развитие на пазара на мляко и за цените на млечните продукти през 2019 г., настоящата година се оказва сравнително спокойна и равновесна, като средните цени са малко по-високи отколкото годишните цени за периода 2007-2018 г. В ЕС средната цена за времето 2007-2018 г. е около 0,325 евро/кг, докато към април 2019 г. е около 0,343 евро/кг. Към същия месец изкупната цена в САЩ е около 0,359 евро/кг, докато средно за периода 2007-2018 г. е около 0,31 евро/кг, а за Нова Зеландия, настоящите цени са 0,294 евро/кг, което е с 10% над средните цени за годините между 2007-2018. Причината за тези по-високи средни цени в сравнение с предходни периоди е в задържащото се стабилно световно търсене, което се съчетава с много слаб ръст в страните, които са големи износителки на млечни продукти.
Възходящите ценови тенденции се потвърждават и от превишаване на търсенето над предлагането на свободния пазар на сурово мляко в ЕС. Заради по-ниските доставки цените на свободните количества краве мляко в Западна Европа от началото на 2019 г. се търгуват на едни от най-високите равнища за последните 5 години – 0,37 евро/кг. На месечна база има непрекъснат ръст от 16%, което показва, че пазарът е с недостатъчно предлагане и свободните количества са много малко и всеки ръст в търсенето води до изпреварващ ръст в цената. Средната изкупна цена през май в страните от Западна Европа остава на приблизително същото ниво (0,34 евро/кг.) от предходния месец, а за новите страни-членки е малко по-ниска – 0,31 евро/кг. Облекчаване на условията за внос на млечни продукти в Китай през настоящата година съчетано с влизането в сила на споразумението за свободна търговия с Япония дава надежди за увеличение на износа на млечни продукти от ЕС, което също ще допринася за запазване на добрата конюнктура. Добрите изкупни цени на млякото в ЕС се обуславят и от сравнително добрите цени на основните продукти като сирена и масло. Постепенно обаче съотношението между цените на млякото и на основните млечни продукти доближават средните за периода 2007-2018 г., което подсказва за изчерпване потенциала за покачване цената на суровото мляко в ЕС.
Другите фактори, които влияят на цената, са свързани с производствените разходи и световните валутни курсове. Цените на фуражите през втората половина на 2019 г. се очаква да спаднат в сравнение със същия период на 2018 г. Това определено ще се отрази на разходите за производство на мляко, което ще подобри възвращаемостта в сектора и ще допринесе за увеличаване на производството. Тези два ефекта в следващите месеци ще дават отражение, като се очаква от есента и зимата изкупните цени на мляко да се понижат в сравнение с нивата от последните 2-3 години. Цените на енергоизточниците също са по-ниски в сравнение с година по-рано с около 11-12%, което също показва положителната страна на настоящия пазар на мляко. Повечето от прогнозите показват, че през 2019 г. ще имаме за ЕС много близки до миналогодишните нива на цени на млякото, като цените на суровината и на млечните продукти вероятно леко ще намалеят, съпоставено с година по-рано, но не се предполага да спаднат с повече от 3-4% през втората половина на годината в сравнение с първото шестмесечие.
Пазарът на мляко в България
България е свързана със случващото се на световните и европейски пазари, като в последните години, изкупните цени на кравето мляко се доближават все по-близо до средните европейски цени. Това от една страна е добре за производителите, които вече получават цени много близки до средноевропейските, но в същото време се вижда, че цените на млечните продукти се повишават с по-голяма скорост в сравнение с ръста на изкупните цени, което намалява конкурентоспособността на млечните продукти. Намаляване конкурентоспособността на млекопреработвателния сектор неминуемо ще се отрази и надолу по веригата, което до голяма степен може да се наблюдава при пазара на овче мляко. Там цените за трета година остават сравнително ниски, което се дължи на проблемите пред реализацията на продуктите от овче мляко, което от една страна се дължи на спецификите на тези продукти, така и на неефективността на мандрите, работещи с овче мляко, а това се отразява на цените на млечните продукти.
Производството на краве мляко в страната по оценки на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) през 2019 г. ще бъде около 906 хил. тона, като преработеното от мандрите се очаква да е около 615 хил. т. Делът на кравето мляко достига 95% от цялото преработено количество. Производството на овче мляко вероятно ще бъде 68 хил. т, като преработеното от мандрите ще е около 23,5 хил. т при 24,7 хил. т през 2018 г. По прогнози на Европейския анализаторски център AGMEMOD изкупната цена на кравето мляко в България през 2019 г. ще е около 0,66 лв./кг, а по текущи оценки на САРА изкупната цена, отчитана от НСИ, ще е с около 3% под тази от 2018 г. и ще бъде на нива около 0,63 лв./л.
При овчето мляко продължава ситуацията на ниски изкупни цени. Те се очаква да бъдат в рамките на 1,1-1,15 лв./л, което е крайно неудовлетворително за производителите. Тези ниски цени ще намалят изкупеното овче мляко от мандрите до 35% от произведените обеми. По прогнози на САРА през 2019 г. се очаква увеличение при цената на дребно на сурово и кисело мляко в сравнение с 2018 г. с между 1-2%, докато при саламуреното сирене може да има намаление от 3%. Продължава спадът в цената на маслото, като цените на дребно и едро са с около 15-20% по-ниски отколкото през последните две години. Причината е, че на европейския пазар се наблюдава устойчив спад и нормализация в цените на млечната мазнина, което също подсказва, че в следващите месеци може да има постепенен спад в цените на млечните продукти, които към момента достигнаха горните си граници. Независимо от сравнително добрите пазарни фактори, местният млечен сектор продължава да се свива. Броят на млечните крави ще продължи да спада, като същото важи и за овцете. Продуктивността остава ниска и макар съкращението на животните да става изключително за сметка на малките непродуктивни стопанства, млечността остава ниска, като очакваното по-сериозно увеличение в продуктивността все още не е налице, и ако не се случи в следващи няколко години ще свидетелства за много по-дълбоки структурни проблеми.
Доц. Божидар Иванов
