През 2015 г. размерът на реколтираните площи с пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица се предвижда да бъде сравнително по-нисък в сравнение с миналата година, най-вече поради лошите климатични условия през предходната година, които не позволиха навременното провеждане на мероприятията за подготовка на площите и засяване на есенните зърнени култури.
Това се казва в доклада „Средносрочни предвиждания за развитието на избрани култури от сектор зърно и маслодайни култури“ изготвен от Центъра за икономически анализи на селското стопанство към Институт по аграрна икономика – София в асоциирано партньорство с Изследователски институт по храни и аграрна политика на Университета Мисури.
Ситуацията през 2015 г. е и по-различна от тази през 2014 г. именно и със старта на новите схеми на политика за ЕНП и диверсифициране на културите, като фермерите все още не са изградили своето поведение, което е и другата причина за по-значителното намаление на засетите площи с основните зърнени и маслодайни култури. Ниските цени от 2014 г., както и по-високите разходи през предходната година също оказват негативно влияние върху засетите площите през настоящата година.
Площите с пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица достигат най-високия си дял от използваемата земеделска площ в страната през 2013 г. – 61%. През 2014 г. се наблюдава намаляване в размера на реколтираните площите със зърнени и маслодайни култури, като цяло поради изключително лошите климатични условия. Най-много са площите с пшеница, като през годините те варират между 1,1 – 1,25 млн.ха. Налице е увеличение на площта със слънчоглед, достигайки през последната година над 0,8 млн. ха. Царевицата се колебае малко под 0,4 млн. ха, докато при ечемика през последните години е налице лек, но устойчив тренд на намаление на площите с тази култура под 0,2 млн. ха.
Предвижданията за площите до 2020 г. е за известен спад, който освен от пазарните условия зависи и от прилагането на изискванията на ОСП в България. Въвеждането на изисква- нето за поддържане на т.н. Екологично насочени площи (ЕНП) и другите „зелени” компоненти, които най-общо целят намаляване на интензитета на обработка на земеделската земя и прилагане на дейности благоприятни за биоразнообразието и борбата с климатичните промени, ще се отрази на площите с тези основни култури.
Все пак намалението няма да е значително, и ще се отрази най-вече на площите с пшеница и слънчоглед. Предвижда се задържане на същото ниво на площите при царевицата, и дори е възможно леко увеличение. Царевицата е сред най-доходоносните култури, но същевременно силно колеблива по отношение на добивите. Съгласно напра- вените предвиждания, площите с рапица ще бъдат относително стабилни около 150 хил. ха.
Източник: МЗХ, проект САРА
