От Българската асоциация на собствениците на земеделски земи са категорично против въвеждане на данък върху земеделските земи за собствениците, които притежават над 20 000 декара. Това стана ясно днес от думите на Стайко Стайков, председател на асоциацията, които участва в сутрешния блок на bTV. „Смятаме, че законът е дискриминационен, а и нарушава конституцията на България, според която всички граждани имат равни права. Този закон е само за 61 физически или юридически лица“, каза още той. Проектът предвижда предвижда въвеждане на данъчно облагане на физическите и юридическите лица собственици на повече от 20 хиляди декара земеделска земя в страната, а общинските съветници ще гледат всеки конкретен случай и ще налагат данък между 0 и 10 лева.
Прогнозира се фалит на фермери
Според Стайков при тази ситуация инвеститорите, вложили средства в земеделски земи ще бъдат принудени да продават нивите си или тези тези данъци ще бъдат тежест за малките и средни фермери. „Няма как тази данъчна тегоба да не се обърне към малките фермери“, категоричен е председателя та БАСЗЗ. С въвеждането на подобен данък ще се стигне до загуба на държавата в милиони и ще доведе до отказ на много български инвеститори и фалит на фермери, смята той. В момента едрите земевладелци плащат по 10% корпоративен данък.
„Земята не е политизирана и реколтата не зависи от протестите“, каза още Стайков. Според него обаче при проблеми е правилно всяка асоциация да изказва мнението си в официална кореспонденция с аграрното министерство. Той очаква през септември всички браншови организации да сформират заедно с МЗХГ работни групи и на базата на позициите, които ще представи всяка браншова организация да се търси решение на проблема.
Становище до три парламентарни комисии
В края на миналата седмица БАСЗЗ излезе със становище, в което изрази категоричното си несъгласие с внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси от група народни представители. Аргументите на членовете на асоциацията са изложени в становище изпратено до Комисията по бюджет и финанси, Комисията по земеделието и храните, както и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при 44-тото Народно събрание.
Предложенията за допълнителна финансова тежест за земеделския бранш се правят в година с незапомнена суша, изключително ниски добиви и слаба реколта, спад в икономическата активност поради глобалната пандемия, които поставят българските земеделски производители пред тежки изпитания. Тези негативни последици, с които трябва да се справи земеделският сектор у нас, ще бъдат дълготрайни и няма да могат да се преодолеят само в рамките на една стопанска година, прогнозират от БАСЗЗ.
Очаква се ръст в цената на рентата и наема за ниви
Най-тежкото последствие от така предложения законопроект е, че увеличението на данъчното бреме върху един производствен актив, какъвто е земеделска земя, ще доведе до ръст на цената на рентата и наема на земеделска земя, прогнозират от организацията. Земеделската земя е основно средство за производство, което противоречи на данъчния принцип да не се облагат с данъци основни средства за производство. В крайна сметка потърпевши ще бъдат земеделските производители – ползватели на земеделска земя, които ще трябва да понесат финансовата и икономическа тежест от предлагания имуществен данък, смятат от асоциацията. От БАСЗЗ смятат, че новият налог ще доведе и до замразяване на инвестиционния процес и развитието на земеделието като цяло, защото индиректно ще се спрат възможностите за подобряване на земеделската инфраструктура и хидромелиорациите. Ще бъде изцяло замразен и процесът по окрупняване на земеделските парцели, необходим за едно по-ефективно и рентабилно българско земеделие, като България ще продължи задълго да бъде сред страните в ЕС с най-висока разпокъсаност и маломерност на земеделски площи.
