Трудовите права и доходите на работещите в земеделието за първи път са на фокус в новата Обща селскостопанска политика. Работещите в селското стопанство трябва да имат достойни условия на труд и достойни доходи. От националните политики обаче зависи европейските средства да стигат
до бизнеса и до гражданите.
Общата селскостопанска политика (ОСП) за следващия период акцентира върху социалната условност на селското стопанство. За първи път в законодателството на ЕС в областта на земеделието се включва социалното измерение и при прилагането на ОСП се вземат предвид условията за селскостопанските работници, става ясно от предварителните условия в социалната сфера, които ще бъдат разглеждани на следващото заседание на ТРГ за Стратегическия план за ОСП 2023-2027, което ще се проведе на 23 декември.
Текстовете, свързани с предварителните условия в социалната сфера са разписани в два общностни регламента.
Съгласно разпоредбите на Регламента за Стратегическите планове за ОСП – до 1 януари 2025 г. , държавите членки следва да посочват в своите стратегически планове по ОСП, че земеделските стопани и другите бенефициери, които получават директни плащания, трябва да подлежат на административна санкция, ако не спазват изискванията, свързани с приложимите условия на труд и заетост или задълженията на работодателите, произтичащи от правните актове.
Обхват:
Прилагането на социалната условност от държавите членки трябва да гарантира, че земеделските стопани, за които е установено, че са злоупотребили с правата на работниците си, ще бъдат санкционирани чрез намаляване на плащанията по ОСП. Социалната условност се прилага за бенефициенти по ОСП, които наемат хора на трудови договори, т. е те са работодатели, а не самонаети. Механизмът за социална условност се свързва с пълното получаване на директни плащания по ОСП и плащанията по втори стълб, които са свързани с ангажименти за управление на околната среда, климата и други, природни или други райони-специфични ограничения и не облагодетелствани райони, плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите.
Цели:
- Подобряване на условията на труд на земеделските работници в ЕС;
- Развитие на социално устойчиво земеделие, чрез по-добро осъзнаване от страна на бенефициентите по ОСП за необходимостта от спазване на основните изисквания и стандарти за труд;
- Синхронизиране на ОСП с другите политики.
Предвиждат се два аспекта на социалната условност – Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ), чийто служители предоставят консултантски услуги към фермерите относно прилагането на социалното и трудово законодателство, организиране на обучителни семинари за земеделските стопани и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”(ГИТ) към министъра на труда и социалната политика, която осъществавя цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности в страната, в това число и в сектор „Земеделие“ и прилагане на намаления на плащанията на земеделски стопани при установени несъотвествия на трудовото законодателство.
Как работи механизмът за социална условност?
Въвеждането на социалната условност е предизвикателство за всички държави членки при въвеждането на социалната условност за първи път , поради различното ниво на контрол в държавите членки и разликите с предварителната условност.
Европейската комисия (ЕК) ще разчита изцяло на контрола, който се извършва от държавите членки на национално ниво, без да прави каквито и да е препоръки за нивото или за подобрение на контрола.
Единственото допълнително изискване, което социалната обусловеност налага на ДЧ е, че разплащателните агенции трябва да сключат споразумение или меморандум за разбирателство с властите (органи, инспекторати, съдилища), че трябва да бъдат информирани, когато се установи, че бенефициент на ОСП е нарушил съответното законодателство и каква е оценката на този орган по отношение на тежестта на нарушението. Според разпоредбите в Хоризонталния Регламент е важно санкциите да са ефективни, пропорционални и възпиращи.
Предоставената информация трябва да се използва от Разплащателните агенции ,за да се изчислят съответен еквивалент за намалението на плащанията. Въз основа на оценката на несъответствието, предоставена от компетентния контролен орган (ГИТ), Разплащателните агенции може да намали плащането от 1% до 100%.
Как ще постъпим ние?
За България социалната условност е високоприоритетна тема в контекста на защитата на трудовите права на всички европейски граждани, заети в сектора на земеделието на ЕС. Необходимо е България да вземе национално решение „от кога“ ще прилага социална условност. Към момента съществуват три варианта, които ще бъдат обект на дискусия – доброволно прилагане от 1 януари 2023 г., задължително прилагане от 1 януари 2025 г., и комромисния вариант – активно включване на НССЗ от 1 януари 2023 г. и стартиране на санкционния механизъм две години по-късно – от 1 януари 2025 г.
